Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ваня Григорова към Деян Николов по БТВ: Покажете си часовника за 100 000 лева
  • Новини

Ваня Григорова към Деян Николов по БТВ: Покажете си часовника за 100 000 лева

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
dfgdfvfdgersdfdg.png

Остър предизборен дебат се проведе в ефира на bTV между Ваня Григорова (БСП), Вили Лилков (КОД), Деян Николов (Възраждане) и Ивайло Вълчев (ИТН)- кандидати за кметове на София. „В столицата има над 1 милион автомобила. Това е огромен трафик, като добавим и проблема с паркирането, уличната мрежа не стига. Ще решим проблема чрез мощни инвестиции в градския транспорт. Развитие на метрото, като гръбнак на цялата транспортна система. Развитие на довеждащия транспорт. Средното изпълнение на инвестиционната програма за транспорт е около 70%, има голям ресурс“, каза Вили Лилков, цитиран от Frognews.

Сметката показа, че над 1.5 млн. автомобили годишно посещават КАТ. Може да се помисли КАТ да се премести на по-удобно място, предложи още той

„Задръстването е следствие от много други проблеми. Разговарях с хора от Горна баня. Жена казва, че няма как да няма задръствания, когато трябва да взема внучето си, да го закара на училище, а след това майка му и баща му да отидат на работа със същата кола, а след това тя да търси личен лекар, защото няма в Горна баня.

Трябва да се подобри градския транспорт, да се синхронизират отделните линии. Там има огромни проблеми, за това сме се борили години. Трябва да се подобрят условията на работа и заплащането в градския транспорт. Има минус 15% шофьори, а довеждащ транспорт има“, каза на свой ред Ваня Григорова. Между 50 и 60% от инвестиционната програма успява да се осъществи. Непрекъснато заблуждавате с числата, контрира я Лилков. „Голяма част от средствата не се усвояват. По отношение на трафика има да довършване на южната дъга“, каза на свой ред Деян Николов.

„Трябва да се вземат мненията на гражданите, които живеят там. Може да се използва европейско финансиране. Оттам нататък в града трябва да се започне агресивно изграждане на кръстовища на две нива“, каза още той.

„Градът е пренаселен с автомобили, няма изолирани решения“, каза Вълчев. „Липсват паркоместа, липсват възможности хората да стигнат до там без да имат нужда да ползват личния си автомобил, дори когато говорим за ожесточаване на режима за центъра на София, трябва да им дадем всички възможности, като периферни паркинги“, каза Вълчев.

„Не трябва да има забрана за влизане на стари автомобили в центъра на София, тя е дискриминационна“, каза Николов.

„Необходим е математически модел, да покаже целесъобразността на тази забрана“, каза Лилков. „Защото ако го спрем да влизат в центъра, те ще обикалят около него, а това ще увеличи замърсяването“, обясни той.

Като друг основен проблем на столицата бе посочено презастрояването.

„Основният проблем с презастрояването може да се реши с по-добро планиране. Няма как да няма презастрояване, като не е изградена социална инфраструктура. Хората досега, които са в СОС, са причината за това презастрояване. Липсващите кандидати често говорят за уплътняване, това е нищо друго освен презастрояване. Трябва да почне да се строи на Север“, каза Григорова.

Лилков я нападна, че не знае закона. „Отново Григорова показва непознаване на проблема. Презастрояването се дължи на закон, който се приема от парламента по предложение на МС. В него има част на коефициент на застрояване. Ако аз стана кмет, ще поискам намаляване на този коефициент. Ще пренасоча инвестициите към северните райони и бизнеса ще го последва“, каза той.

„Той просто манипулира“, отвърна му Григорова.

„Студентите ме питаха, дали трябва да има гей парад в София. Ако аз съм кмет такова събитие няма да има по улиците на София, а в някоя зала. Искам останалите да кажат, особено Григорова, която е работила с Отворено общество, какво е тяхното мнение“, поиска Николов.

„Не знам защо „Възраждане“ последните седмици пускат компромати срещу мен. Така няма да ви се получи. Гей парада няма как да бъде спрян от кмета“, каза тя. „Това е цивилизационен избор, ние подкрепяме ли различните или не. За мен това събитие е корпоративно. Това не е събитие за защита на човешките права. Там има фирми“, отвърна кандидат-кметът на левицата.

„Подкрепяте ли джендър идеологията, да я има ли в училищата. Да се толерира с***т между мъже. Ще изгоните ли НПО-тата от училищата“, натисна я обаче пак Николов.

„За мен е порочно, че училищата се обръщат към НПО за сериозни анализи, вместо да се обръщат към БАН и вузовете. Вие пък не казахте за десетките си апартаменти, не казахте за часовника си за 100 000 лева“, отвърна му Григорова. „Колко апартамента имате на 33 години, с какво се различавате от Терзиев“, захапа го отново Григорова.

Николов пък ѝ отвърна, че противничката му е работила в „синдикатите на Борисов“. Що се отнася до апартаментите, той заяви, че семейството му е работно и му е дарило имоти, а часовникът му е за 150 лева.

„Не съм убедена“, отвърна недоверчиво Ваня Григорова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Забравете за конденза по прозорците – 2 варианта да се спасим от влагата и запотените стъкла
Next: Асен Василев удари тежко президента и го обиди заради…

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.