Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ваня Григорова към Деян Николов по БТВ: Покажете си часовника за 100 000 лева
  • Новини

Ваня Григорова към Деян Николов по БТВ: Покажете си часовника за 100 000 лева

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2023
dfgdfvfdgersdfdg.png

Остър предизборен дебат се проведе в ефира на bTV между Ваня Григорова (БСП), Вили Лилков (КОД), Деян Николов (Възраждане) и Ивайло Вълчев (ИТН)- кандидати за кметове на София. „В столицата има над 1 милион автомобила. Това е огромен трафик, като добавим и проблема с паркирането, уличната мрежа не стига. Ще решим проблема чрез мощни инвестиции в градския транспорт. Развитие на метрото, като гръбнак на цялата транспортна система. Развитие на довеждащия транспорт. Средното изпълнение на инвестиционната програма за транспорт е около 70%, има голям ресурс“, каза Вили Лилков, цитиран от Frognews.

Сметката показа, че над 1.5 млн. автомобили годишно посещават КАТ. Може да се помисли КАТ да се премести на по-удобно място, предложи още той

„Задръстването е следствие от много други проблеми. Разговарях с хора от Горна баня. Жена казва, че няма как да няма задръствания, когато трябва да взема внучето си, да го закара на училище, а след това майка му и баща му да отидат на работа със същата кола, а след това тя да търси личен лекар, защото няма в Горна баня.

Трябва да се подобри градския транспорт, да се синхронизират отделните линии. Там има огромни проблеми, за това сме се борили години. Трябва да се подобрят условията на работа и заплащането в градския транспорт. Има минус 15% шофьори, а довеждащ транспорт има“, каза на свой ред Ваня Григорова. Между 50 и 60% от инвестиционната програма успява да се осъществи. Непрекъснато заблуждавате с числата, контрира я Лилков. „Голяма част от средствата не се усвояват. По отношение на трафика има да довършване на южната дъга“, каза на свой ред Деян Николов.

„Трябва да се вземат мненията на гражданите, които живеят там. Може да се използва европейско финансиране. Оттам нататък в града трябва да се започне агресивно изграждане на кръстовища на две нива“, каза още той.

„Градът е пренаселен с автомобили, няма изолирани решения“, каза Вълчев. „Липсват паркоместа, липсват възможности хората да стигнат до там без да имат нужда да ползват личния си автомобил, дори когато говорим за ожесточаване на режима за центъра на София, трябва да им дадем всички възможности, като периферни паркинги“, каза Вълчев.

„Не трябва да има забрана за влизане на стари автомобили в центъра на София, тя е дискриминационна“, каза Николов.

„Необходим е математически модел, да покаже целесъобразността на тази забрана“, каза Лилков. „Защото ако го спрем да влизат в центъра, те ще обикалят около него, а това ще увеличи замърсяването“, обясни той.

Като друг основен проблем на столицата бе посочено презастрояването.

„Основният проблем с презастрояването може да се реши с по-добро планиране. Няма как да няма презастрояване, като не е изградена социална инфраструктура. Хората досега, които са в СОС, са причината за това презастрояване. Липсващите кандидати често говорят за уплътняване, това е нищо друго освен презастрояване. Трябва да почне да се строи на Север“, каза Григорова.

Лилков я нападна, че не знае закона. „Отново Григорова показва непознаване на проблема. Презастрояването се дължи на закон, който се приема от парламента по предложение на МС. В него има част на коефициент на застрояване. Ако аз стана кмет, ще поискам намаляване на този коефициент. Ще пренасоча инвестициите към северните райони и бизнеса ще го последва“, каза той.

„Той просто манипулира“, отвърна му Григорова.

„Студентите ме питаха, дали трябва да има гей парад в София. Ако аз съм кмет такова събитие няма да има по улиците на София, а в някоя зала. Искам останалите да кажат, особено Григорова, която е работила с Отворено общество, какво е тяхното мнение“, поиска Николов.

„Не знам защо „Възраждане“ последните седмици пускат компромати срещу мен. Така няма да ви се получи. Гей парада няма как да бъде спрян от кмета“, каза тя. „Това е цивилизационен избор, ние подкрепяме ли различните или не. За мен това събитие е корпоративно. Това не е събитие за защита на човешките права. Там има фирми“, отвърна кандидат-кметът на левицата.

„Подкрепяте ли джендър идеологията, да я има ли в училищата. Да се толерира с***т между мъже. Ще изгоните ли НПО-тата от училищата“, натисна я обаче пак Николов.

„За мен е порочно, че училищата се обръщат към НПО за сериозни анализи, вместо да се обръщат към БАН и вузовете. Вие пък не казахте за десетките си апартаменти, не казахте за часовника си за 100 000 лева“, отвърна му Григорова. „Колко апартамента имате на 33 години, с какво се различавате от Терзиев“, захапа го отново Григорова.

Николов пък ѝ отвърна, че противничката му е работила в „синдикатите на Борисов“. Що се отнася до апартаментите, той заяви, че семейството му е работно и му е дарило имоти, а часовникът му е за 150 лева.

„Не съм убедена“, отвърна недоверчиво Ваня Григорова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Забравете за конденза по прозорците – 2 варианта да се спасим от влагата и запотените стъкла
Next: Асен Василев удари тежко президента и го обиди заради…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.