Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече не се крият: Шеф Ангелов флиртува открито с Виктория, тя не издържа
  • Новини

Вече не се крият: Шеф Ангелов флиртува открито с Виктория, тя не издържа

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
vvashashasdastast.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Красавицата от Ергенът обаче явно, че доста умело приема закачките и пусна заучените си дяволите погледи, които хвърляше и в Ергена към Виктор Стоянов.

Някак лек и почти незабележим флирт се заформи между строгия шеф Ангелов и Виктория Капитонова – участничка в Хелс китчън от отбора на известните. Освен, че си затваря очите за грешките на красавицата, шеф дори й прави комплименти. Засега останалите забелязват това, но все още никой от тях не е коментирал.

 

Нещата се задълбочават в предстоящия епизод. Звездите имат задача да направят най-обикновени бухтички и да ги поднесат на шеф Ангелов за дегустация. Точно в този момент прехвърчат искри между двамата.

Това е основното ястие, десерта после, с тези думи и дяволит поглед Виктория поднесе своите бухти на шеф Ангелов.

Аааа, ти си десерта, потропа доволно с пръсти по масата Ангелов.

Освен този забавен флирт задачата за Къци хич не беше приятна. Още като чу думата „бухти“ реакцията му бе „ужас“. Явно за шоумена месенето на тесто не е от най-забавните дейности в кухнята.

 

Защо се мъчим да трошим кашу с нож, някой може ли да ми обясни? Къде пръст, къде кашу, все пак ще има, нека се знае.

Кой ще се справи със задачата и кой от тях ще напусне Кухнята на ада предстои да видим, но може би това няма да е Капитонова.

Въпреки грешката й на предишната елиминация, този който си тръгна бе Камелия Воче. Малко спорно за зрителите бе коя от двете се е справила по-зле със задачата.

Има нещо гнило! И защо отново се толерира рускинчето? Два омлета като нито един не бе разрязан!!!

Тая на заплата ли е в телевизията, та обикаля всички предавания.
Звездите са на небето само!

 

Както се случи в „Ергенът“ 1 май и тук Виктория пуска чара си напред и така печели битките. Зрителите още си спомнят поведението й вътре в имението и отношението към останалите. Тук няма как до такава стане това, но пак се бута да е едни гърди напред пред останалите.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Животът на тези зодии ще се превърне в сбъднат сън: от понеделник ще забогатеят стабилно
Next: Скръбна вест! Почина звездата на плувния маратон – Повелителя на Дунава. 5 пъти бил рекордьор на Гинес

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.