Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скръбна вест! Почина звездата на плувния маратон – Повелителя на Дунава. 5 пъти бил рекордьор на Гинес
  • Новини

Скръбна вест! Почина звездата на плувния маратон – Повелителя на Дунава. 5 пъти бил рекордьор на Гинес

Иван Димитров Пешев март 27, 2023
zxvzxvxahasdast.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Внезапно ни напусна големият Васко Стоянов – първата българска звезда в маратонското плуване, 5 пъти рекордьор на „Гинес“. Той бе човекът донесъл модерния триатлон у нас. Треньор на плеяда известни състезатели в плуването, плуването в открити води, триатлона, модерния петобой. Помагаше и в бягането на дълги дистанции.

Наричаха го Железния Васко, Повелителя на Дунава, заради двете му преплувания открай до край.

Работеше до последно на високи обороти като треньор в „Славия“ – отборът на сърцето му. Почина на 70 години в съня в неделя вечерта (26 март).

Опелото ще бъде на 29 март (сряда) от 15:00 часа в столичния храм „Света Троица“ в едноименна градинка на булевард „Константин Величков“, срещу метростанцията.

Васко Стоянов ще бъде погребан в Сливен. Такова е желанието на съпругата му Павлина Стоянова, която е родом от там. Супермаратонецът става първият плувен майстор на спорта именно в града на воеводите, макар да е кореняк софиянец, израснал на „Раковска. Поли и Васко бяха женени 43 години.

Васко Стоянов преплува два пъти Дунава от край до край реката, после помогна за успеха на Мутата, Мириона и Цаката, припомня „24 часа“.

Васко Стоянов не обичаше да говори за себе си, въпреки че историите му са за многотомник от легенди. Махаше отсечено с яката си лапа: „Какво да разправям, минали работи. Никой не се вълнува от плуване, та за маратонското ли?!“

 

Но за запознатите той е супермаратонецът от средата на 80-те години на миналия век. Същият, който два пъти преплува Дунава по течението. Столичанинът измина 2400-те км по реката, стартирайки от началото й в Шварцвалд. При първото си водно приключение Стоянов финишира в Силистра. При второто достигна и до Черно море, като приключи плувната си одисея в Солина.

Преди това Стоянов направи и две уникални дълги плувания в басейна. През 1981 г. регистрира 78 км кроул за 24 часа в 25-метровия басейн „Красна поляна“. Поставя рекорд за „Гинес“ – първият от петте му. През 1983-та на столичния басейн „Спартак“ изкара 36 часа във водата, като за това време измина 108 км на кроул. В част от времето плува рамо до рамо с Добри Динев, който пък прави тогава първия си рекорд – на 40 км съчетано плуване.

Васко Стоянов донесе триатлонът в България. „През 1984 г. обясни на хората на пресконференция за спорта на железните. На следващата година замина Цюрих и стана 14-и на европейско първенство. Говорим за големия триатлон, обяснява съпругата му Поли Стоянова.

 

– Васко направи първия ултратриатлон в България на стандартни олимпийски съоръжения. Плуването беше на басейн „Република“, сега „Мария Луиза“, колоезденето бе на колодрума, а бягането на „Цариградско шосе. После ходи в Холандия, но спуска гума, по тогавашните правила нямаше помощ, и не завърши състезанието.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече не се крият: Шеф Ангелов флиртува открито с Виктория, тя не издържа
Next: Чудо! 6-годишната Александра се събуди след кома вече на 22 години

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.