Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече постоянно държа по 1 гъба за миене в хладилника и си реших най- големия проблем
  • Новини

Вече постоянно държа по 1 гъба за миене в хладилника и си реших най- големия проблем

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
gabbqwtatast.png

Мнозина са запознати с проблема с развалянето на храната в хладилника. Освен това през лятото става особено актуален, а на никой не му е приятно да отвори вратата на хладилника и да го лъхне ужасна миризма. И как обикновената кухненска гъба може да ни помогне в тази ситуация, ще ви разкажем сега!

 

Някои трябва да разберат изкуството да поддържат кухнята чиста с години, за да намерят най-накрая перфектните методи. Но редакторите ни ще ви спестят малко време .

Между другото, за най-натоварените домакини сме подготвили видео с селекция от 30 невероятни трикове за почистване . Така че, ако нямате време да четете дълги текстове, просто превъртете надолу. Вече ви чака в края на статията!

 

През лятото много хранителни продукти започват да се влошават в хладилника няколко дни след покупката. По-специално, този проблем е свързан с пресните плодове и зеленчуци. Въпреки че преди това  тези продукти можеха да лежат седмици на рафтовете на магазините и да се запазят свежи.

Защо това се случва и как гъбата може да помогне за запазването на храните и премахнете на лошия дъх от хладилника ? Нека да го разберем сега

 

Някои погрешно смятат, че ниската температура е всичко, което е необходимо за съхраняване на храна . Грешката е в това, че освен студ, храната се нуждае и от суха среда. Тъй като излишната влага влияе неблагоприятно върху запазването на свежестта им.

 

А до натрупването на влага в хладилника води рязката промяна в температурата на въздуха, която се получава при отварянето му. Именно с това гъбата ще помогне

Човек трябва да постави само една гъбка на всеки рафт на хладилника – и вече няма да се притеснявате за продуктите.

 

 

Разбира се, влагата, погълната от гъбите, няма да изчезне никъде. Затова е необходимо от време на време да замествате мокрите гъби със сухи.

 

Но това не е всичко, което искахме да споделим с вас. Може да поставите гъбата във фризера. В резултат на това ще получите универсален охладител, който може да се използва за транспортиране на продукти при липса на охладителна торба.

Просто сложете храната в обикновена торбичка и я покрийте със замразената гъба . Това ще запази прохладата на напитките и свежестта на храната за 2-3 часа.

 

Можете да разберете още полезни лайфстайли с кухненска гъба от обещаното видео, което оставихме за вас тук.

Надяваме се, че те ще улеснят живота ви и ще ви заредят с добро настроение за домакински дела.

Приятен ден и ще се видим скоро!

 

Continue Reading

Previous: Как се прави овесеният еликсир на живота, които вдига хората на крака
Next: 6 деца направиха немислимото в Пазарджишко, лекари се чудят как да ги спасяват

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.