Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ВЗРИВ: Цакал им е над половин милиард лева! Ето колко политици е купил Путин
  • Новини

ВЗРИВ: Цакал им е над половин милиард лева! Ето колко политици е купил Путин

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
vkasvpasovaslvas.jpg

Русия тайно е похарчила повече от 300 милиона долара от 2014 г. насам, за да повлияе на политици в повече от 24 държави. Твърдението на Държавния департамент на САЩ се основава на разсекретена оценка на американското разузнаване, съобщава Би Би Си.

Високопоставен служител от администрацията на президента Джо Байдън заяви, че това е само върхът на айсберга.

Американското разузнаване „преценява, че това са минимални цифри и че Русия вероятно е прехвърлила допълнителни средства тайно в случаи, които са останали неразкрити“, каза служителят на администрацията на Байдън по време на телефонен брифинг.

Русия не е коментирала публично въпроса. Самата Москва многократно е обвинявала САЩ в намеса в чужбина.

Не изпускай тези оферти:

Оценката на американското разузнаване, публикувана в телеграма, не посочва конкретни държави или длъжностни лица, за които се смята, че са били насочени от Русия, но казва, че те обхващат четири континента.

Служителят на администрацията посочи, че разузнавателната общност на САЩ сега информира частно избрани страни за предполагаемото тайно руско финансиране. Брифингите ще останат поверителни, добави той.

Източник от администрацията, запознат с констатациите, твърди, че Русия е похарчила около 500 000 долара, за да подкрепи дясноцентристката Демократическа партия на Албания на изборите през 2017 г. и също така е финансирала партии или кандидати в Босна, Черна гора и Мадагаскар.

Източникът твърди също, че Кремъл е използвал Брюксел като център за фондации и други фронтове, които подкрепят крайнодесни кандидати. Твърди се, че фиктивни компании са използвани за финансиране на европейски партии и за закупуване на влияние другаде.

Засега руските власти не са направили публични изявления по темата.

По-рано Москва обвини американското разузнавателно управление ЦРУ за намеса в делата на други страни, включително чрез подкрепа на различни преврати по света.

САЩ са се намесвали в чуждестранни избори повече от 80 пъти по целия свят между 1946-2000 г., без преврати или опити за смяна на режима, според база данни, поддържана от изследователя от университета Карнеги Мелън Дов Левин.

Говорителят на Държавния департамент Нед Прайс нарече предполагаемото скрито финансиране от Русия „нападение срещу суверенитета“.

Миналата година представители на американското разузнаване оцениха в доклад, че руският президент Владимир Путин вероятно е разрешил опити да повлияе на изборите в Америка през 2020 г. в полза на бившия президент Доналд Тръмп.

Но се казва, че нито едно чуждо правителство не е компрометирало окончателните резултати. Русия нарече обвиненията за намеса в изборите „безпочвени“.

Путин не е поканен на погребението на Елизабет II?

Припомняме, че в България също имаше твърдения за руска намеса в политиката. Говорителят на кабинета на Кирил Петков – Лена Бориславова заяви, че политици и анализатори получават по 4000 лева месечно, за да защитават интересите на Русия в страната.

Когато правителството на бившият премиер Кирил Петков бе свалено след вот на недоверие, той заяви, че Русия има пръст в това. В настоящата кампания за предсрочните парламентарни избори се явяват и значителен брой партии с русофилска насоченост.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сбогом, Ирина. Почина една от най-големите актриси на нашето време. И бабите ни я обожаваха
Next: Вой на сирени на АМ Тракия току-що! Всичко блокира. Смърт и почернено семейство

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.