Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сбогом, Ирина. Почина една от най-големите актриси на нашето време. И бабите ни я обожаваха
  • Новини

Сбогом, Ирина. Почина една от най-големите актриси на нашето време. И бабите ни я обожаваха

Иван Димитров Пешев септември 15, 2022
irirnrapapasps.jpeg

На 96-годишна възраст почина световноизвестната гръцка театрална и киноактриса Ирини Папа, съобщиха гръцките медии. Тя е участвала в над 80 филма от цял свят и се е снимала с актьори като Марлон Брандо, Ив Монтан, Ричард Бъртън, Грегъри Пек и др.

През 1962 г. Папа започва сътрудничеството си с прочутия гръцко-кипърски режисьор Михалис Какоянис.

През същата година участва в екранизацията му на „Електра“ от Еврипид, която печели 24 награди и почетни отличия на фестивала в Кан. През 1964 г. изпълнява ролята на Вдовицата в хита на Какоянис „Зорба Гъркът“ с участието на Антъни Куин.

Тя се снима и в холивудската суперпродукция „Оръдията на Навароне“, излязла през 1961 г.

Не изпускай тези оферти:

През 1969 г. участва в „Z“ на Костас Гаврас, който печели „Оскар“ за най-добър чуждоезиков филм.

Талантът на Папа й спечелва име и на театралната сцена. Особено запомнящи са ролите й в старогръцки трагедии като „Медея“ и „Електра“, припомня АНА-МПА.

Когато слага край на театралната си кариера, пред италианския вестник „Авенире“ Папа казва: „Реших, че няма да играя повече, защото трагедията предполага една огромна отговорност. И страхът, че може и да не се справя, че караше да се чувствам много зле“.

Папа дебютира на „Бродуей“ през 1967 г. в спектакъла „Това лято през този сезон“ редом с Джон Войт.

През 2009 г. Ирини Папа беше удостоена със „Златен лъв“ на 40-ото театрално биенале във Венеция.

Още скръбни вести:

Гигантът на френската нова вълна Жан Люк Годар е починал на 91 г., съобщава вестник Либерасион.

Той е известен с филми като „До последен дъх“, открил за киното Жан Пол Белмондо.

Причината за смъртта на режисьора не се съобщава.

Годар е роден на 3 декември 1930 г. Той стои в началото на френската нова вълна в киното – посоката от края на 50-те и 60-те години на миналия век.

Дебютният игрален филм на Годар е „Без дъх“ с участието на Жан-Пол Белмондо.

Общо режисьорът е заснел повече от 70 филма. Последният от тях – „The Book of Images“ – излезе през 2018 г.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Световните агенции съобщават за атентат! Взрив в колата, в която се е возил Путин
Next: ВЗРИВ: Цакал им е над половин милиард лева! Ето колко политици е купил Путин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.