Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Видях я днес на касата на Лидл, трепереше от срам и реагирах веднага, разказа клиентка
  • Новини

Видях я днес на касата на Лидл, трепереше от срам и реагирах веднага, разказа клиентка

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
rehrendfdfdffddf.jpg

Разделението в обществото ни по много теми е изключително голямо и в един момент сякаш забравяме кои неща трябва да ни обединяват.

Потребителка във фейсбук разказа разтърсваща история от „Лидъл“, която я е накарала да се разплаче – нещо, което по принцип не й се случва.

Думите й докосват, тъй като става дума за за все по-голямата пропаст между бедни и богати, и как в споровете за чужди конфликти забравяме колко нужда от подкрепа имат някои хора у нас.

Че не обръщаме необходимото внимание на неща, които са пред очите ни, и забравяме за малките жестове, които трябва да правим много по-често.

 

За съжаление БТВ рядко излъчва такива блиц новини.

„Днес плаках, аз не плача за нищо, но днес не мога да мълча.

В Лидъл станах свидетел как жена не може да си плати сметката и трепери от срам и аз съм след нея на каса и виждам това.

Жената трепери и казва „Нямам“!

И трепери от срам. Касиерката казва „аз ще оправя сумата“.

И аз минавам и казвам „вземете от рестото сумата за жената“.

И тя трепери и ми желае само щастие.

И аз платих необходимата сума“, споделя Валерия Никова, чийто пост вече има доста реакции.

„Ние дерзаем за диктаторски режими.

Това е дъното. Животът е друг.

И официално искам подобни образи да напуснат профилът ми и да не ги виждам и глупостите им!!!

Да не се заемам аз. Нямам думи. Радевци и подобни о****френи.

Знаете ли как живеят хората????

Да, плача. Аз! Не се търпи тая реалност. Не търпя коментари и подобни!!!“, написа гневно потребителката.

Под поста й неин приятел също напомня, че все повече някои хора забравят колко е труден и скъп живота за обикновения човек.

„Всички учат за мениджъри и тесни специалисти вече.

Докато за обикновения човек живота стана скъп, невъзможен и труден.

Обръщаме внимание на малката алчна част от хората, а на масата обвити в сивота, несполуки и несгоди… не!

Сега всички вече са „Царе“, „пъдари“ вече няма!!!“, смята той.

Със сигурност, публикацията цели да подкани повече хора към добрините.

Да не забравят, че дори някои от нас да са добре, има такива, които се нуждаят от помощ, и трябва да имаме око за проблемите им.

Да подават ръка, когато някой има нужда, тъй като всеки подобен жест ни извисява повече като личности.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гурбетчия от Родопите: Тази порция в Германия струва 4 евро
Next: Дава работа: Пламен с пържолите по 500 лева набира момичета за сватба

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.