Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте защо масово умират млади анонимни мъже в Странджа, нещо невиждано е!
  • Новини

Вижте защо масово умират млади анонимни мъже в Странджа, нещо невиждано е!

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
gdfghqwewasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хладилникът на отделението по съдебна медицина в УМБАЛ Бургас се препълни с трупове, Гранична полиция да помогне

Районът в Странджа – между селата Момина църква и Факия в община Средец се е превърнал през последния месец в поле за безименни мъртви млади мъже. За това свидетелстват местните жители, които почти всеки ден виждат как санитари товарят в трупните линейки поредното тяло.

Тази сутрин в моргата на УМБАЛ Бургас бе докаран отново мъж, на видима възраст 20-25 години, без документи са самоличност, без личен багаж, само с мобилен телефон, от който обаче е извадена сим картата.

Предстои да му бъде направена аутопсия. Трупът е престоял две денонощия край пътя, близо до Момина църква. От първоначалния оглед на останките е ясно, че няма следи от насилие. Най-зловещото е, че камерата в отделение по „Съдебна медицина“ вече не може да събере телата на докарани от този район мъже.

Те не могат да бъдат погребани, защото никой от тях няма документи за самоличност.

При аутопсиите им се вземат проби, за да се установи самоличност чрез ДНК, ако изобщо някога някой потърси свой близък.

Чудовищната смъртност, по информация на Флагман.бг е свързана със следната категорична констатация – остра сърдечна недостатъчност, предизвикваща тромбоемболия на аортата или в белия дроб.

Това е конкретната крайна причина за предизвиканата смърт, която може да настъпи, както от бронхопневмония, така и от предозиране с наркотици.  Най-страшното е, че в стомаха на някои от умрелите млади мъже, все на възраст между 18 и 30 години, са открити следи от зелено вещество, прахообразно. Приемано е или във вид на хапчета, или във вид на прах. Подозира се, че е раздавано от каналджиите, за да може групата от нелегално преминаващи емигранти по-бързо да се движи в пресечения планински район. Целта е бежанците да не усещат умора, но при повечето от тях, особено такива, които са прекарали ковид, дрогата оказва смъртоносно влияние. Флагман.бг не разполага с данни какви са констатациите на специализираната лаборатория към ОДМВР-Бургас, в която би трябвало да са изпратени проби със съдържанието от телата.

Флагман.бг предприе собствено разследване на тези случаи, след като получихме информация, че е възможно преминаващите нелегално границата ни да са умишлено дрогирани с долнопробен опасен наркотик от каналджиите. Това се отнася преди всичко за желаещи да стигнат до Западна Европа, които нямат достатъчно средства, за да осигурят транспорт.

Те пристигат до границата ни в крайно физическо изтощение – ползвайки най-ниската тарифа на организаторите на схемите.

Преходът на границата в участъка покрай община Средец е най-лесен, тъй като оградата е напълно разрушена от месеци.

Общо 14 са телата на намерените в тази част от границата нелегални мигранти, оставени за съхранение в бургаската „Съдебна медицина“.

Най-мародерското обаче е, че бегълците са обирани от своите по инструкция на каналджиите веднага след като техен спътник издъхне – документите за самоличност, пари, ценни вещи като часовник и обувки, но най-вече сим картите от телефоните, за да не бъде установена кореспонденцията им с каналджиите при евентуално разследване.

Гранична полиция трябва да съдейства незабавно на здравните власти, за да се намери вариант, в който час по-скоро да се освободят местата в моргата.

През последната седмица обаче се получават и нови усложнения, свързани с бежанци от Афганистан и Ирак. В труповете им, на тайни места, са оставяни умишлено джипиеси, след което групата, докопала се до държави в Западна Европа, уведомява съответното посолство, посочвайки местонахождението им на роднините. По този начин такива тела са извеждани от държавата ни и погребвани в родината им. Това обаче са откъслечни случаи. В гората на Странджа има толкова много човешки трупове, че животните буквално разнасят цели части от тях. Вчера в моргата на Бургас са пристигнали само две подбедрици, оставени от чакалите полуизядени. Границата ни на практика е неохраняема, защото хиляди навлизат без никакво препятствие.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицаи откриха изгубено 6-годишно дете за по-малко от 10 минути
Next: Криминалистът Ботьо Ботев с тайнствени данни за екзекуцията на Петров и убийците му

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.