Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вижте защо масово умират млади анонимни мъже в Странджа, нещо невиждано е!
  • Новини

Вижте защо масово умират млади анонимни мъже в Странджа, нещо невиждано е!

Иван Димитров Пешев август 22, 2023
gdfghqwewasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хладилникът на отделението по съдебна медицина в УМБАЛ Бургас се препълни с трупове, Гранична полиция да помогне

Районът в Странджа – между селата Момина църква и Факия в община Средец се е превърнал през последния месец в поле за безименни мъртви млади мъже. За това свидетелстват местните жители, които почти всеки ден виждат как санитари товарят в трупните линейки поредното тяло.

Тази сутрин в моргата на УМБАЛ Бургас бе докаран отново мъж, на видима възраст 20-25 години, без документи са самоличност, без личен багаж, само с мобилен телефон, от който обаче е извадена сим картата.

Предстои да му бъде направена аутопсия. Трупът е престоял две денонощия край пътя, близо до Момина църква. От първоначалния оглед на останките е ясно, че няма следи от насилие. Най-зловещото е, че камерата в отделение по „Съдебна медицина“ вече не може да събере телата на докарани от този район мъже.

Те не могат да бъдат погребани, защото никой от тях няма документи за самоличност.

При аутопсиите им се вземат проби, за да се установи самоличност чрез ДНК, ако изобщо някога някой потърси свой близък.

Чудовищната смъртност, по информация на Флагман.бг е свързана със следната категорична констатация – остра сърдечна недостатъчност, предизвикваща тромбоемболия на аортата или в белия дроб.

Това е конкретната крайна причина за предизвиканата смърт, която може да настъпи, както от бронхопневмония, така и от предозиране с наркотици.  Най-страшното е, че в стомаха на някои от умрелите млади мъже, все на възраст между 18 и 30 години, са открити следи от зелено вещество, прахообразно. Приемано е или във вид на хапчета, или във вид на прах. Подозира се, че е раздавано от каналджиите, за да може групата от нелегално преминаващи емигранти по-бързо да се движи в пресечения планински район. Целта е бежанците да не усещат умора, но при повечето от тях, особено такива, които са прекарали ковид, дрогата оказва смъртоносно влияние. Флагман.бг не разполага с данни какви са констатациите на специализираната лаборатория към ОДМВР-Бургас, в която би трябвало да са изпратени проби със съдържанието от телата.

Флагман.бг предприе собствено разследване на тези случаи, след като получихме информация, че е възможно преминаващите нелегално границата ни да са умишлено дрогирани с долнопробен опасен наркотик от каналджиите. Това се отнася преди всичко за желаещи да стигнат до Западна Европа, които нямат достатъчно средства, за да осигурят транспорт.

Те пристигат до границата ни в крайно физическо изтощение – ползвайки най-ниската тарифа на организаторите на схемите.

Преходът на границата в участъка покрай община Средец е най-лесен, тъй като оградата е напълно разрушена от месеци.

Общо 14 са телата на намерените в тази част от границата нелегални мигранти, оставени за съхранение в бургаската „Съдебна медицина“.

Най-мародерското обаче е, че бегълците са обирани от своите по инструкция на каналджиите веднага след като техен спътник издъхне – документите за самоличност, пари, ценни вещи като часовник и обувки, но най-вече сим картите от телефоните, за да не бъде установена кореспонденцията им с каналджиите при евентуално разследване.

Гранична полиция трябва да съдейства незабавно на здравните власти, за да се намери вариант, в който час по-скоро да се освободят местата в моргата.

През последната седмица обаче се получават и нови усложнения, свързани с бежанци от Афганистан и Ирак. В труповете им, на тайни места, са оставяни умишлено джипиеси, след което групата, докопала се до държави в Западна Европа, уведомява съответното посолство, посочвайки местонахождението им на роднините. По този начин такива тела са извеждани от държавата ни и погребвани в родината им. Това обаче са откъслечни случаи. В гората на Странджа има толкова много човешки трупове, че животните буквално разнасят цели части от тях. Вчера в моргата на Бургас са пристигнали само две подбедрици, оставени от чакалите полуизядени. Границата ни на практика е неохраняема, защото хиляди навлизат без никакво препятствие.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицаи откриха изгубено 6-годишно дете за по-малко от 10 минути
Next: Криминалистът Ботьо Ботев с тайнствени данни за екзекуцията на Петров и убийците му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.