Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Виолета Донева намерена мъртва в дома си
  • Новини

Виолета Донева намерена мъртва в дома си

Иван Димитров Пешев октомври 27, 2022
vvivoelvelve.jpg

Актрисата Виолета Донева е била открита мъртва в апартамента си в столичния квартал „Изток“ преди няколко дни, научи сензационно Lupa.bg от нейни колеги. Звездата на Народния театър бе на 79-годишна възраст. Информацията бе потвърдена от МВР.

След като няколко дни не се появявяла пред блока и не отговаряла на телефонните обаждания на приятелки и на сина си, била повикана полиция. Вратата на жилището била разбита, а в антрето лежал трупа на популярната актриса, направила забележими роли на сцената на Народния и в постановките за телевизионния театър от 70-те години на миналия век.

 

Не изпускай тези оферти:

От полицията отказаха коментар дали по тялото й са открити следи от насилие. Смъртта й обаче е доста странна, тъй като тя нямала никакви болежки и до последно общувала активно с приятели и колеги. Синът й Иво Стайков, който е нейно дете от брака й с режисьора Людмил Стайков, настоявал да бъде направена аутопсия и подозирал, че майка му си е отишла от насилствена смърт.

Родената през 1943 г. звезда на театъра от години не се изявява на сцената. Тя бе обявена за „заслужил артист“ през 1974 г. и бе носителка на орден „Кирил и Методий“ II степен.

Напуска театъра в пика на славата си, след като нейни колежки подават жалба срещу нея, че е задигала техни лични вещи. Гръмва грандиозен скандал, при който се оказва, че Виолета Донева е клептоманка.

Опозорена, тя се оттегля от активна дейност, а малко след това се развежда и с режисьора Людмил Стайков. Снима се в постановки в телевизионния театър до средата на 80-те години на миналия век. След това са занимава с дублаж на филми и преводи.

 

Виолета Донева слезе от сцената в разцвета на силите си след клептомански скандал

 

С Апостол Карамитев

Родена е в град Петрич на 7 септември 1943 г. Внучка е на юриста и политика Стефан Стефанов. Баща ѝ, капитан Павел Джингаров, е разстрелян през 1945 година след присъда от така наречения Народен съд.[1] Вторият ѝ баща е актьорът Кирил Донев.

Донева авършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1966 г. със специалност актьорско майсторство и Телевизионна журналистика – СУ „Климент Охридски“ – факултет по журналистика. Работи във Военния театър (1967 – 1993), общински театър „Възраждане“ (1994– 2006) и Театър 199. Директор на театър „Възраждане“ (2008 – 2010). Член е на Съюза на българските филмови дейци от 1973 г. През 80-те и 90-те години Донева участва в дублажите на филми и сериали за Канал 1 и Мулти Видео Център.

Води ежеседмична рубрика във вестник „Стандарт“. Превежда „Жената от морето“ Хенрик Ибсен, „Любовни писма“ на Албърт Гърни, „Някой зад вратата“ на Едвард Радзински.

Бивша съпруга е на режисьора Людмил Стайков.

Индивидуални награди

Заслужил артист (1974).
Орден „Кирил и Методий“ – II ст.
Награда за женска роля на театрален преглед (1967).
Наградата на ТВ за женска роля в „Ремю, още ли живееш?“ (1969).
Наградата на ЦК на ДКМС за женска роля на (Мария) за филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).
Награда за женска роля на (Мария) за филма Обич на МКФ (Москва, Flag of the Soviet Union.svg СССР, 1972).
Специална награда на журито за филма Обич на ФБФ (Варна, 1972).
Награда за женска роля за филма Обич СИДАЛК (Париж, Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция, 1973).
Статуетката „Свобода“ за женска роля за ролята на (Люба) за филма Допълнение към закона за защита на държавата на Филм Фест (Сопот, Flag of Serbia and Montenegro (1992–2006).svg Югославия, 1979).
Награда за най-добра телевизионна женска роля за Мана от „Блокада“.
Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Смъртта на артиста“.
Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Утрините тук са тихи“.
Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Криминална песен“.
Награда на зрителите за най-добра женска роля в „Иванов“.
Национална награда за женска роля за Катерина в постановката „Укротяване на опърничавата“.

Общи

Голямата награда „Златна роза“ за филма Допълнение към закона за защита на държавата на ФБИФ (Варна, 1976).
Наградата на журит’ за филма Допълнение към закона за защита на държавата на МКФ (Неапол, Flag of Italy.svg Италия 1977).

Като автор

Първа награда на националния конкурс за оригинална ТВ – драма за сценария „Добър вечер, драги зрители“.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Търсят хора за работа в България: В този сектор дават по 15 000 лева заплата
Next: Мама ОТСЛАБНА с 10 кг: просто ядеше ТОВА всяка вечер преди лягане. Сега е фиданка и болест не я лови

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.