Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Военен от Пловдив извърши най-кървавото семейно убийство, което разтърси България
  • Новини

Военен от Пловдив извърши най-кървавото семейно убийство, което разтърси България

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
voenoenoplddddd.png

Преди 9 години една новина разтърси България, пише „Труд“. В апартамент в Пловдив бяха открити с куршум в главата две деца и техните родители.

Труповете намира брата на мъжа, който имал ключ от апартамента. Нито съседите, нито близките на Георги Тепавичаров вярват, че той е посегнал на семейството си и после се е самоубил.

Разследването обаче е категорично – мъжът е автор на страшното престъпление. Той е военен, но е използвал личен револвер, който е намерен до трупа му.

На 21 януари 2013 г. Костадин Тепавичаров се отправя към апартамента на брат си на бул. „Македония“ в пловдивския квартал „Кючук Париж“. Той е разтревожен – никой от този дом не вдигал телефона вече трети ден.

Не изпускай тези оферти:

Мъжът обаче не очаквал, че ще види най-страшното нещо в живота си. В спалнята простреляна в главата лежала 29-годишната Николина, а в детската били труповете на 8-годишния Илия и 4-годишния Ангел.

И тримата били в леглата си, застреляни, докато спят. Тялото на баща им Георги било затиснало вратата, револверът лежал до него.

Страшната новина за секунди се разпространява във ведомствения блок на Министерство на отбраната, където семейството е живяло. Длъжността на Георги е специалист по комуникационни системи. Шефовете му тогава заявиха, че е имал много висока атестация и е бил предложен за повишение.

Не е имал никакви проблеми с колегите си, както и не е споделял за такива в семейството му. Никой не вярвал, че той е посегнал на близките си, за които правел всичко в живота. Жената му е работила в магазин за кухненски плотове под блока, където е извършено убийството. Няколко месеца преди трагедията обаче напуснала, тъй като била недоволна от заплащането.

По-късно следствието ще установи, че жестоката трагедия се е разиграла на 18 януари между 20 и 22 ч. вечерта. Съседката Лилия Павлова чула един от изстрелите, но помислила, че е пиратка.

Майката на Николина – Албена Царева, последна е видяла живи Тепавичарови. На 17 януари тя дошла от Чепеларе в Пловдив на лекар. Пренощувала у дъщеря си и на следващия ден си тръгнала. Три дни по-късно Георги застрелял от упор в главата децата и жена си. Четвъртият куршум останал за него.

Семейството живеело добре, никой никога не чувал скандали и разправии. Георги карал нов модел „Дачия“, купена на лизинг, която изплатил. Няколко дни преди трагедията прехвърлил автомобила на брат си. Даже най-близките на семейството не знаели обаче, че Тепавичарови имат огромни дългове.

През 2008 г. съпрузите взели три заема от общо 235 000 лв. На името на Николина се водел банков кредит от около 200 000 лв., получен чрез ипотека на семеен хотел в Чепеларе. Съпругът й имал два по-малки заема. Парите били отпуснати от три банки.

Пет години семейството редовно изплаща по 3000 лв. месечно, бележките от вноските били намерени при огледа в жилището. Оставали са още 5 г., за да бъдат погасени кредитите. Затрудненията започнали няколко месеца преди трагедията. Николина станала безработна, Георги получавал 700 лв. заплата. Цялата надежда била за приходи от хотела в Чепеларе, но туристите ставали все по-малко и вноските – непосилни.

Тепавичаров започнал да взима заеми от роднини и познати, които гледал да връща навреме. Николина е смятала да си отвори собствен магазин. От профила й във Фейсбук се вижда, че семейството няколко месеца по-рано е било на почивка в Турция. Последната снимка, качена от жената, е от рождения ден на 4-годишния Ангел. 

По думите на съседи, които са го познавали, Георги бил кротък човек. „На мравката път правеше“, разказаха те след четворната смърт. Тепавичаров е бил в домашен отпуск от 8 януари до 4 февруари. Разследващи смятат, че е планирал убийството малко след Нова година. Той го обмислил добре, затова дал на брат си ключ от апартамента, за да може да влезе, без да разбива вратата.

От 2001 г. Георги е работил в системата на Българската армия. Той е родом от Нареченски бани, а Николина – от Чепеларе, където семейството й държи частния хотел. След смъртта им, близките им наследиха огромните дългове на семейството, които и за тях бяха непосилни.

Те обаче подадоха молба в Пловдивския районен съд, че се отказват от наследство, включително от имотите и банките приеха отказа. Така приключва процесът с търсенето на парите, станали причина за смъртта на мъжа, жената и двете им деца.

Разширено меланхолно самоубийство

Георги страдал от тежка депресия

Разширено меланхолно самоубийство – това е заключението на психиатри след жестоката трагедия в Пловдив. Експерти тогава обясниха, че това е вид депресия, в която човек приема, че е невъзможно да се живее повече така и с убийството спасява близките си от нещо лошо. Комплексната експертиза на военния, изготвена от двама психиатри и психолог въз основа на писмените показания на всички свидетели, е тежък психичен стрес.

Според специалистите Тепавичаров е изпаднал в такова състояние в последните 3-4 месеца заради затрудненията по изплащане на кредитите.

„Той е имал усещането за безнадеждност и липса на перспектива, но на никого не е споделял притесненията си“, посочват специалистите. Георги е бил възпитан да не изважда на показ неблагополучията в личния си живот. Не е казал какво го мъчи дори на по-малкия си брат Костадин.

Колегите на военния от авиобаза „Граф Игнатиево“ също не са забелязали у него симптомите на отчаяние. В работата си Тепавичаров продължавал да бъде стриктен и изпълнителен и винаги готов да помогне. Невъзможността обаче да поддържа стандарта на живот, който искал да имат синовете и съпругата му, го тласнала към фаталното решение. 

„Бил е толкова убеден, че няма бъдеще за близките му, че ги е убил от милосърдие“, коментира психиатърът д-р Райна Цветкова, която е участвала в експертизата. По думите й няма признаци Тепавичаров да е бил за нещо ядосан на семейството си. Напротив – всеотдайно се е грижил за синовете си и жена си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов супер бизнес се вихри в България! Мнозина млади хора изкарват по над 300 лева на ден от събиране на това
Next: 11 сигнала, че Вселената ви изпраща съобщение, че парите идват в живота ви през новата година

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.