Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Военен от Пловдив извърши най-кървавото семейно убийство, което разтърси България
  • Новини

Военен от Пловдив извърши най-кървавото семейно убийство, което разтърси България

Иван Димитров Пешев декември 15, 2022
voenoenoplddddd.png

Преди 9 години една новина разтърси България, пише „Труд“. В апартамент в Пловдив бяха открити с куршум в главата две деца и техните родители.

Труповете намира брата на мъжа, който имал ключ от апартамента. Нито съседите, нито близките на Георги Тепавичаров вярват, че той е посегнал на семейството си и после се е самоубил.

Разследването обаче е категорично – мъжът е автор на страшното престъпление. Той е военен, но е използвал личен револвер, който е намерен до трупа му.

На 21 януари 2013 г. Костадин Тепавичаров се отправя към апартамента на брат си на бул. „Македония“ в пловдивския квартал „Кючук Париж“. Той е разтревожен – никой от този дом не вдигал телефона вече трети ден.

Не изпускай тези оферти:

Мъжът обаче не очаквал, че ще види най-страшното нещо в живота си. В спалнята простреляна в главата лежала 29-годишната Николина, а в детската били труповете на 8-годишния Илия и 4-годишния Ангел.

И тримата били в леглата си, застреляни, докато спят. Тялото на баща им Георги било затиснало вратата, револверът лежал до него.

Страшната новина за секунди се разпространява във ведомствения блок на Министерство на отбраната, където семейството е живяло. Длъжността на Георги е специалист по комуникационни системи. Шефовете му тогава заявиха, че е имал много висока атестация и е бил предложен за повишение.

Не е имал никакви проблеми с колегите си, както и не е споделял за такива в семейството му. Никой не вярвал, че той е посегнал на близките си, за които правел всичко в живота. Жената му е работила в магазин за кухненски плотове под блока, където е извършено убийството. Няколко месеца преди трагедията обаче напуснала, тъй като била недоволна от заплащането.

По-късно следствието ще установи, че жестоката трагедия се е разиграла на 18 януари между 20 и 22 ч. вечерта. Съседката Лилия Павлова чула един от изстрелите, но помислила, че е пиратка.

Майката на Николина – Албена Царева, последна е видяла живи Тепавичарови. На 17 януари тя дошла от Чепеларе в Пловдив на лекар. Пренощувала у дъщеря си и на следващия ден си тръгнала. Три дни по-късно Георги застрелял от упор в главата децата и жена си. Четвъртият куршум останал за него.

Семейството живеело добре, никой никога не чувал скандали и разправии. Георги карал нов модел „Дачия“, купена на лизинг, която изплатил. Няколко дни преди трагедията прехвърлил автомобила на брат си. Даже най-близките на семейството не знаели обаче, че Тепавичарови имат огромни дългове.

През 2008 г. съпрузите взели три заема от общо 235 000 лв. На името на Николина се водел банков кредит от около 200 000 лв., получен чрез ипотека на семеен хотел в Чепеларе. Съпругът й имал два по-малки заема. Парите били отпуснати от три банки.

Пет години семейството редовно изплаща по 3000 лв. месечно, бележките от вноските били намерени при огледа в жилището. Оставали са още 5 г., за да бъдат погасени кредитите. Затрудненията започнали няколко месеца преди трагедията. Николина станала безработна, Георги получавал 700 лв. заплата. Цялата надежда била за приходи от хотела в Чепеларе, но туристите ставали все по-малко и вноските – непосилни.

Тепавичаров започнал да взима заеми от роднини и познати, които гледал да връща навреме. Николина е смятала да си отвори собствен магазин. От профила й във Фейсбук се вижда, че семейството няколко месеца по-рано е било на почивка в Турция. Последната снимка, качена от жената, е от рождения ден на 4-годишния Ангел. 

По думите на съседи, които са го познавали, Георги бил кротък човек. „На мравката път правеше“, разказаха те след четворната смърт. Тепавичаров е бил в домашен отпуск от 8 януари до 4 февруари. Разследващи смятат, че е планирал убийството малко след Нова година. Той го обмислил добре, затова дал на брат си ключ от апартамента, за да може да влезе, без да разбива вратата.

От 2001 г. Георги е работил в системата на Българската армия. Той е родом от Нареченски бани, а Николина – от Чепеларе, където семейството й държи частния хотел. След смъртта им, близките им наследиха огромните дългове на семейството, които и за тях бяха непосилни.

Те обаче подадоха молба в Пловдивския районен съд, че се отказват от наследство, включително от имотите и банките приеха отказа. Така приключва процесът с търсенето на парите, станали причина за смъртта на мъжа, жената и двете им деца.

Разширено меланхолно самоубийство

Георги страдал от тежка депресия

Разширено меланхолно самоубийство – това е заключението на психиатри след жестоката трагедия в Пловдив. Експерти тогава обясниха, че това е вид депресия, в която човек приема, че е невъзможно да се живее повече така и с убийството спасява близките си от нещо лошо. Комплексната експертиза на военния, изготвена от двама психиатри и психолог въз основа на писмените показания на всички свидетели, е тежък психичен стрес.

Според специалистите Тепавичаров е изпаднал в такова състояние в последните 3-4 месеца заради затрудненията по изплащане на кредитите.

„Той е имал усещането за безнадеждност и липса на перспектива, но на никого не е споделял притесненията си“, посочват специалистите. Георги е бил възпитан да не изважда на показ неблагополучията в личния си живот. Не е казал какво го мъчи дори на по-малкия си брат Костадин.

Колегите на военния от авиобаза „Граф Игнатиево“ също не са забелязали у него симптомите на отчаяние. В работата си Тепавичаров продължавал да бъде стриктен и изпълнителен и винаги готов да помогне. Невъзможността обаче да поддържа стандарта на живот, който искал да имат синовете и съпругата му, го тласнала към фаталното решение. 

„Бил е толкова убеден, че няма бъдеще за близките му, че ги е убил от милосърдие“, коментира психиатърът д-р Райна Цветкова, която е участвала в експертизата. По думите й няма признаци Тепавичаров да е бил за нещо ядосан на семейството си. Напротив – всеотдайно се е грижил за синовете си и жена си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нов супер бизнес се вихри в България! Мнозина млади хора изкарват по над 300 лева на ден от събиране на това
Next: 11 сигнала, че Вселената ви изпраща съобщение, че парите идват в живота ви през новата година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Зловещи разкрития от града на ужасиите в България: 14-годишният отличник имал коварен план да убие майка си
  • Потрес! 94-годишна жена чака над 7 часа за преглед в спешното на „Пирогов“
  • Мирослав Ненков за арестите в УМБАЛ „Св. Георги“: Това са лекари, те няма да избягат. Могат да бъдат повикани, а не арестувани като маймуни
  • Любовната история на Крис и Елеонора, започнала пред камерите на „Ергенът“ с романтични обещания и годеж, приключи с разочарование
  • Денков: Моето притеснение е, че Путин се опитва да сключи сделка, с която да си вземе Източна Европа
  • Ивет Лалова скри шапката на Ралица Паскалева
  • Голям удар на новата власт. Разкриват схема за..
  • Преди 9 минути дойде новината от Путин: Смая целия свят, обяви че започва…
  • Преди 12 минути дойде новината за Волен Сидеров – ще става…
  • Баща ми започна да ми взема по 250 лева на месец за наем веднага щом навърших осемнайсет.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.