Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Времето в сряда: Става страшно! Жълт код в шест области
  • Новини

Времето в сряда: Става страшно! Жълт код в шест области

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
jultsaktasodad.jpg

Жълт код за потенциално опасно време е обявен в шест области на страната в сряда. Предупреждението за сняг и поледици е в сила за Видин, Монтана, Враца, София-град, София област и Перник.

В три от областите – София, Монтана и Видин, ще има значителни снеговалежи и ще се образува нова снежна покривка, съобщават още от НИМХ.

Атмосферното налягане ще се понижава и ще бъде по-ниско от средното за месеца.

През нощта на вторник срещу сряда облачността от запад отново ще започне да се увеличава и на много места в Западна България ще превалява сняг, по долината на Струма – дъжд.

Не изпускай тези оферти:

Ще бъде почти тихо с минимални температури между минус 4° и 1°, в София около минус 2°.

В сряда над страната ще бъде предимно облачно. Преди обяд на места в Западна България все още ще има снеговалежи, но в следобедните часове временно ще спрат. Ще духа слаб, в Източна България до умерен югоизточен вятър, в Дунавската равнина слаб от изток-североизток. Дневните температури слабо ще се повишат и максималните ще бъдат от 1°-2° в северозападните райони до 9°-11° по Черноморието, в София около 3°. Вечерта от запад-югозапад ще започнат нови валежи от дъжд, които през нощта срещу четвъртък ще обхванат почти цялата страна. На много места в Западна България ще има условия за поледици. В Северозападна България валежите ще са предимно от сняг и се очаква да се образува нова снежна покривка – до 10 см.

В планините

В планините ще бъде предимно облачно. През деня на места ще има превалявания от сняг, по-интензивен през нощта срещу четвъртък. Под 1000-1200 метра ще вали дъжд и ще има условия за поледици. Ще духа предимно умерен югозападен вятър, който вечерта ще се усили до бурен и през нощта срещу четвъртък ще се ориентира от запад-северозапад и в Западна Стара планина ще има виелици. Максимална температура на 1200 метра около 3°, на 2000 метра – около минус 1°.

Над Черноморието

Над Черноморието ще има значителна облачност, но валеж не се очаква. Ще духа до умерен югоизточен вятър. Максимални температури – между 9° и 11°. Температурата на морската вода е 11°-12°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Continue Reading

Previous: Ето защо НЯМАМ климатик вкъщи! Не, защото не мога да си го позволя!
Next: Обичали се 60 години, а след смъртта на съпругата си, той открил дълго пазена тайна

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.