Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Времето в сряда: Става страшно! Жълт код в шест области
  • Новини

Времето в сряда: Става страшно! Жълт код в шест области

Иван Димитров Пешев декември 14, 2022
jultsaktasodad.jpg

Жълт код за потенциално опасно време е обявен в шест области на страната в сряда. Предупреждението за сняг и поледици е в сила за Видин, Монтана, Враца, София-град, София област и Перник.

В три от областите – София, Монтана и Видин, ще има значителни снеговалежи и ще се образува нова снежна покривка, съобщават още от НИМХ.

Атмосферното налягане ще се понижава и ще бъде по-ниско от средното за месеца.

През нощта на вторник срещу сряда облачността от запад отново ще започне да се увеличава и на много места в Западна България ще превалява сняг, по долината на Струма – дъжд.

Не изпускай тези оферти:

Ще бъде почти тихо с минимални температури между минус 4° и 1°, в София около минус 2°.

В сряда над страната ще бъде предимно облачно. Преди обяд на места в Западна България все още ще има снеговалежи, но в следобедните часове временно ще спрат. Ще духа слаб, в Източна България до умерен югоизточен вятър, в Дунавската равнина слаб от изток-североизток. Дневните температури слабо ще се повишат и максималните ще бъдат от 1°-2° в северозападните райони до 9°-11° по Черноморието, в София около 3°. Вечерта от запад-югозапад ще започнат нови валежи от дъжд, които през нощта срещу четвъртък ще обхванат почти цялата страна. На много места в Западна България ще има условия за поледици. В Северозападна България валежите ще са предимно от сняг и се очаква да се образува нова снежна покривка – до 10 см.

В планините

В планините ще бъде предимно облачно. През деня на места ще има превалявания от сняг, по-интензивен през нощта срещу четвъртък. Под 1000-1200 метра ще вали дъжд и ще има условия за поледици. Ще духа предимно умерен югозападен вятър, който вечерта ще се усили до бурен и през нощта срещу четвъртък ще се ориентира от запад-северозапад и в Западна Стара планина ще има виелици. Максимална температура на 1200 метра около 3°, на 2000 метра – около минус 1°.

Над Черноморието

Над Черноморието ще има значителна облачност, но валеж не се очаква. Ще духа до умерен югоизточен вятър. Максимални температури – между 9° и 11°. Температурата на морската вода е 11°-12°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Continue Reading

Previous: Ето защо НЯМАМ климатик вкъщи! Не, защото не мога да си го позволя!
Next: Обичали се 60 години, а след смъртта на съпругата си, той открил дълго пазена тайна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.