Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Време е България да узнае истината за Тото, Тити, Дебора и Георги, говори Мира Добрева
  • Новини

Време е България да узнае истината за Тото, Тити, Дебора и Георги, говори Мира Добрева

Иван Димитров Пешев август 5, 2023
bdfzbdfbdfhrre.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Чаровната журналистка и водеща в БНТ Мира Добрева никога не е стояла в страни от проблемни теми.

Така и сега тя не запази мълчание, а даде гласност на младо момиче да разкаже какво наистина се случва.

Само така може да се разбере колко неща остават скрити от обществото.

Случаят с Дебора и Георги в Стара Загора е традиция. Това не е инцидент.

Тази традиция не е само в Стара Загора, а още по-лошо е, че този манталитет се афишира и толерира и то публично.

Ето какво пише тя:

Случилото се в Стара Загора не е от вчера!

То, оказва се, е злокобна традиция, на която са ставали свидетели много хора.

Всеки е предпочитал да си мълчи!

Това написа водещата в профила си в социалната мрежа.

 

Тя продължи с коментар на станалото печално известно интервю на Тото с Тити Папазов преди време.

Тогава разказа на Тити не е направил впечатление.

Сега на фона на последните събития с млади жени много го припознаха идеолог на тези практики в него, а и не само него.

Темата се обсъжда широко по БТВ и Нова тв, но сякаш се битовизира без да се види по-голямата картина.

А тя е, че в България това е норма – традиционна ценност.

Не върховенството на закона, а правото на по-силния се толерира.

Ето какво пише Добрева

„Агресията в социалните мрежи, макар самата аз да не съм потърпевша, е поразяваща.

Хората са толкова готови да осъждат, без изобщо да знаят какво стои за едно действие или бездействие на определена известна личност.

Ето, случая с Тити Папазов и Тото – един случай, който не съм гледала за съжаление.

Вече този клип не може да се види.

Видях, че Тото се извини.

Но когато си на живо ти не винаги реагираш по най-адекватния начин.

Още повече, че в този подкаст там се пие, предполагам, че отпуска задръжки.

Които иначе човек не би допуснал, ако е в трезво състояние.

Не, че се изправям тук, за да бъда защитник на един или друг човек.

Разбирам защо Тото не е могъл да реагира на момента и днес му се наложи да се извинява.

Но не разбирам как може Тити Папазов да разказва тази история като пример и геройство.

Как може един човек на такава възраст, с едни такива големи постижения за българския баскетбол, да се смее на това нещо.

Озадачаващо е и искрено се надявам да е просто човешка грешка, недомислица, а не начин на мислене.

Искрено се надявам да няма такъв пример оттук нататък“, споделя възмущението си тв водещата.

Тя опита да защити Тото като колега-водещ, който не винаги успява да реагира на думите на госта пред него.

 

Хората припомниха, че този тип идеология да нападаш жертвата и да си на страната на по-силния не е видима само в този случай.

Друг подобен герой е топ журналиста, Мартин Карбовски, който втрещи хората с „другата си гледна точка“ за случилото се и едва ли не защити Георги.

В писанията на Каробвски често се срещат унизителни практики и отношения към жените.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж от Лозен: Преди година двойният убиец уби братовчедка ми
Next: Деца се спасили от отвличане, спомняйки си за ценен съвет от своята майка

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.