Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки ден котка посещава магазин за риба с листо в уста, местните разбрали каква е причината
  • Новини

Всеки ден котка посещава магазин за риба с листо в уста, местните разбрали каква е причината

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
lstiastkasoyaisyasly.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Джо Кориган притежава рибен магазин в източен Ню Хемпшир, където продава всякакъв вид рибни деликатеси.

В магазина му започнала да идва бездомна котка, като в това нямало нищо странно все пак рибата е любима храна за косматковците, но чудното било, че всеки път, когато се появявала пред витрината, котката носела листо в уста.

Забелязвайки за първи път поведението на котката, това накарало мъжа да се усмихне, но когато тази сцена започнала да се повтаря всеки ден, Джо осъзнал, че котката носи листа с причина.

Животното явно забелязало как хората плащат за покупките си в рибния магазин и решило, че ако донесе нещо подобно на „хартийките“, които другите използват, може да получи храна за това.

Всеки ден котката идвала в магазина и носила красиви листа, за да “плати” за остатъците от риба, с които магазинерът с добро сърце редовно я гощавал.

Джо заснел няколко видеоклипа със своя необичаен клиент и ги публикувал в социалните мрежи.

„Не ми остава нищо друго, освен да приема едно листо като плащане за рибата. Бих искал да вярвам, че единствено котката ще използва такъв необичаен метод на плащане сред моите клиенти “, пише шеговито собственикът на магазина.

Сред коментарите в социалните мрежи, хората споделят, че са се сблъсквали и преди с подобно поведение на котки, като не било необичайно четириногите да носят нещо в замяна за лакомство.

Понякога не смятаме животните около нас за интелигентни, но трябва да знаем, че не само ние чувстваме, обичаме и скърбим, тъй както едно обикновено бездомно коте намерило начин да си изкарва малко рибка, като плаща за нея с добре подбрани и грижливо поднесени листа.

Споделете тази история с вашите приятели!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Наш лекар e сред 36-те най-добри неврохирурзи в света
Next: Златните строги правила, които никой ученик в японско училище не нарушава

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.