Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки дом в България да си приготви раница за евакуация при земетресение, обяви спасител
  • Новини

Всеки дом в България да си приготви раница за евакуация при земетресение, обяви спасител

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
csdavfdsvsdfbdfbghnghnhg.png

Всяко домакинство трябва да има план за евакуация при пожар и земетресение. Това каза Лазар Радков със специална доброволческа инициатива при кризисни ситуации, в “Денят на Фокус“ по Радио “Фокус“. Тайван бе ударен с трус 7.2 по Рихтер. В Копривщица и Пирдоп пък имаше сериозни пожари.

“За да знаем какво да правим при бедствие, трябва да се образоваме. Има стъпки, които всеки от нас е хубаво да предприеме при земетресение. България се намира в земетръсен район. Земетресенията в Турция бяха ужасно събитие, а за нас, доброволците, червен флаг. Всяко семейство е силно препоръчително да има собствен план за действие при трус“, препоръча Радков.

Задължително трябва да имате евакуационна раница, която да грабнеш бързо при нужда. “Вътре трябва да има вода, храна, документи, фенерче, батерии, батерии за телефон, лекарства, материали за първа долекарска помощ. Може да сме заедно с близките си при трус или на различни места. Всеки тръгва да звъни по телефона и линиите блокират – препоръчвам да комуникирате с текстови съобщения онлайн. Трябва да знаем къде се събираме, ако се случи бедствие и сме разделени“, добави Лазар Радков.

Трябва да имаме резервен сборен пункт – далеч от сгради и дървета, от стълбове за осветление, от всякакви постройки и високи предмети. “Първият трус няма как да се предвиди, но се очакват вторични. Човек трябва да пази главата и вътрешните органи, да се сниши, да не стои да прозореца, който може да се счупи и да ни нарани“, даде подробности събеседникът.

Запазването на самообладание се случва, когато човек се е подготвил. Трябва да проиграем евакуационния план с децата под лека форма. “В Турция сгради, които са били добре построени по стандарт, издържаха първия трус, но той ги компрометира и при втори и трети трус те падат. Когато хората са излезли навън след първия трус и се върнат да видят какво се се случило вътре или да си вземат предмети между трусовете, това води до най-много жертви“, подчерта Радков.

“Трябва да следваме инструкциите за пожарна безопасност при пожар. Най-рискови те са в домакинствата, защото горските пожари засягат по-малък брой хора. Най-често причинители са готвенето, електроуредите, забравена цигара или свещ. При запалване на мазнина хората не знаят какво да правят и обикновено влошават ситуация. Нека се запознаят с възникването на пожарите, какво означава триъгълникът на пожара – кислород, гориво, искра“у, разказа Лазар Радков.

Когато гори тенджера, достатъчно е да сложим капак отгоре. В никакъв случай не пробвайте да угасите с вода. Всяко домакинство трябва да има пожарогасител и да знае как се работи с него, предупреди Радков.

“Най-важното нещо, на което учим доброволците и децата е да пазят себе си, защото ако те пострадат, няма да могат да помогнат никому. При щети за нас ние ставаме пострадали и ангажираме други да ни помагат. Първо трябва ние да сме в безопасност и тогава да се опитаме да помагаме при бедствия. Филмите много вредят, защото редовно показват сцени на героизъм. В реалния живот първо трябва да се уверим, че ние самите сме в безопасност – помагаме само, ако знаем, че няма да пострадаме“, подчерта Радков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я прическата, която смъква най-много годинки от лицето на една 60-годишна дама
Next: Ако имате толкова години пенсиониране и всеки месец правите това, ще изкарате много пари

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.