Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки дом в България да си приготви раница за евакуация при земетресение, обяви спасител
  • Новини

Всеки дом в България да си приготви раница за евакуация при земетресение, обяви спасител

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
csdavfdsvsdfbdfbghnghnhg.png

Всяко домакинство трябва да има план за евакуация при пожар и земетресение. Това каза Лазар Радков със специална доброволческа инициатива при кризисни ситуации, в “Денят на Фокус“ по Радио “Фокус“. Тайван бе ударен с трус 7.2 по Рихтер. В Копривщица и Пирдоп пък имаше сериозни пожари.

“За да знаем какво да правим при бедствие, трябва да се образоваме. Има стъпки, които всеки от нас е хубаво да предприеме при земетресение. България се намира в земетръсен район. Земетресенията в Турция бяха ужасно събитие, а за нас, доброволците, червен флаг. Всяко семейство е силно препоръчително да има собствен план за действие при трус“, препоръча Радков.

Задължително трябва да имате евакуационна раница, която да грабнеш бързо при нужда. “Вътре трябва да има вода, храна, документи, фенерче, батерии, батерии за телефон, лекарства, материали за първа долекарска помощ. Може да сме заедно с близките си при трус или на различни места. Всеки тръгва да звъни по телефона и линиите блокират – препоръчвам да комуникирате с текстови съобщения онлайн. Трябва да знаем къде се събираме, ако се случи бедствие и сме разделени“, добави Лазар Радков.

Трябва да имаме резервен сборен пункт – далеч от сгради и дървета, от стълбове за осветление, от всякакви постройки и високи предмети. “Първият трус няма как да се предвиди, но се очакват вторични. Човек трябва да пази главата и вътрешните органи, да се сниши, да не стои да прозореца, който може да се счупи и да ни нарани“, даде подробности събеседникът.

Запазването на самообладание се случва, когато човек се е подготвил. Трябва да проиграем евакуационния план с децата под лека форма. “В Турция сгради, които са били добре построени по стандарт, издържаха първия трус, но той ги компрометира и при втори и трети трус те падат. Когато хората са излезли навън след първия трус и се върнат да видят какво се се случило вътре или да си вземат предмети между трусовете, това води до най-много жертви“, подчерта Радков.

“Трябва да следваме инструкциите за пожарна безопасност при пожар. Най-рискови те са в домакинствата, защото горските пожари засягат по-малък брой хора. Най-често причинители са готвенето, електроуредите, забравена цигара или свещ. При запалване на мазнина хората не знаят какво да правят и обикновено влошават ситуация. Нека се запознаят с възникването на пожарите, какво означава триъгълникът на пожара – кислород, гориво, искра“у, разказа Лазар Радков.

Когато гори тенджера, достатъчно е да сложим капак отгоре. В никакъв случай не пробвайте да угасите с вода. Всяко домакинство трябва да има пожарогасител и да знае как се работи с него, предупреди Радков.

“Най-важното нещо, на което учим доброволците и децата е да пазят себе си, защото ако те пострадат, няма да могат да помогнат никому. При щети за нас ние ставаме пострадали и ангажираме други да ни помагат. Първо трябва ние да сме в безопасност и тогава да се опитаме да помагаме при бедствия. Филмите много вредят, защото редовно показват сцени на героизъм. В реалния живот първо трябва да се уверим, че ние самите сме в безопасност – помагаме само, ако знаем, че няма да пострадаме“, подчерта Радков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето я прическата, която смъква най-много годинки от лицето на една 60-годишна дама
Next: Ако имате толкова години пенсиониране и всеки месец правите това, ще изкарате много пари

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.