Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всеки трябва да го знае! Ето как се държат домашните животни, когато усетят, че стопанинът им ще умре скоро
  • Новини

Всеки трябва да го знае! Ето как се държат домашните животни, когато усетят, че стопанинът им ще умре скоро

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
sdfbvfdgbdfnghnfghnhg.png

Домашните животни са тясно свързани със стопаните си не само в битов, но и в метафизичен смисъл.

Те усещат настроенията му, умеят да съчувстват и дори да утешават по свой начин. Освен това, обяснява екстрасенсът Дария Миронова, са в състояние да усетят приближаващата смърт на собственика си и започват по всякакъв начин сигнализират за задаващия се край.

Всеки знае, че кучето е най-добрият приятел на човека. Това е много вярно и предано животно, което има остра нужда от постоянен контакт със собственика си. Може би именно тази „фина настройка“ на неговата енергия му подсказва когато се задава нещо нередно.

Когато кучетата усетят приближаването на смъртта на собственика си, казва екстрасенсът, започват да се държат така, сякаш са много тъжни, понякога вият и скимтят. По този начин показват нежеланието си да се разделят с него.

Ако стопанинът пък възнамерява да тръгне на дълъг път, тогава животното постоянно ще му се умилква, особено ако усеща, че по време на пътуването го грози някаква опасност.

Струва си да обърнете внимание и на още един знак, казва специалистката:

Ако кучето непрекъснато завира муцуната си под възглавницата или в ръцете ви и остава неподвижно в това положение дълго време, трябва да сте нащрек, да избягвате опасностите и да следите внимателно здравето си.

Що се отнася до котките, те отдавна са си спечелили славата на животно ясновидец. Те сякаш са свързани със света на духовете и така хората обясняват странното им и нелогично поведение.

Ако домашна котка започне да проявява повишено внимание към собственика си, опитва се да легне на гърдите му или дори да се качи на главата му и го прави доста упорито, това означава, че не иска да се разделя с него.

Котка, която усети, че има нещо нередно, ще легне върху гърдите на стопанина си, в областта на сърцето и ще започне да мърка, казва екстрасенската. /jenata.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Запомнете го добре, за да си решите проблемите: Оцет + вода + сол = формулата, която изкоренява бурени и треволяк без остатък
Next: Ново 20 от НС! Това решение, касае джоба на всеки българин

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.