Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вселената е готова да прави щедри подаръци на тези ТРИ ДАТИ през лятото – запомнете ги
  • Новини

Вселената е готова да прави щедри подаръци на тези ТРИ ДАТИ през лятото – запомнете ги

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
egeggewtttt.png

Сигурно сте чували израза, че Вселената помага на онези, които не спират да се надяват и да се стремят към мечтите си. И в това има голяма доза истина, твърдят астролозите! Енергиите на Космоса ще бъдат наиситна щедри към нас това лято, защото в него има цели четири суперлуни.

Една вече мина – на 3-ти юли, но ни очакват още цели дни вълшебни дати, които ще сбъдват мечти, докато на небето изгравят суперлуни.

Три поредни суперлуни са изключително рядко явление и предстоят на 1 август, 31 август и 29 септември 2023 г.

Суперлуната е астрономическо явление, при което пълнолуние или новолуние възниква, когато луната е в най-близката си точка до земята в своята орбита, наречена перихелий. В резултат на това Луната изглежда с 14% по-голяма и с 30% по-ярка от обикновено. Суперлуната се случва приблизително веднъж на всеки 14 месеца.

Дните на суперлунията са силни енергийни дни , които влияят върху съдбата на хората.

Ето какво да очакваме от специалните три дати, които предстоят до края на лятото:

Запомнете тези три дати! Ето какво ще ни донесат те:

 

1 август – Пълнолуние и Супер Луна.

Древните наричали това явление есетрова Луна, защото по това време въпросната риба се хващала възможно най-лесно. Тази августовска луна има и друго име – Луната на зелената царевица или зърно. Това е втората суперлуна за 2023 г., когато нощното светило ще бъде особено ярко в небето.

 

31 август – Пълнолуние, Супер Луна и Синя Луна. 

Земният спътник също ще бъде разположен на противоположната страна на планетата и ще бъде максимално осветен от Слънцето. Това е третото суперлуние за годината и второто пълнолуние за месеца. Нарича се „Синя луна“.

 

29 септември – това е четвъртата и последна суперлуна за годината. 

Пълната луна на царевицата или Жътварска луна, така са я наричали древните индианци, защото по това време тече жътвата. Тя също така включва концепцията за луна на реколтата – пълнолуние, което идва всяка година по-близо до есенното равноденствие.

Защо суперлуната е толкова специална:

Суперлуната възниква, когато Луната е в най-близката си точка до Земята в своята орбита. Това кара Луната да изглежда по-голяма и по-ярка от нормалното.

Когато Луната е ниско на хоризонта, тя може да създаде илюзията, че е още по-голяма и по-близо до Земята. Това се дължи на оптичен ефект, известен като „ефект на луната“, който влияе върху възприемането на размера и разстоянието.

Суперлуните не се случват толкова често. Обикновено по едно суперлуние се случва веднъж на всеки 14 месеца, така че това събитие може да се счита за относително рядко и уникално.

Някои хора вярват, че суперлуната може да повлияе на природни явления като приливи и отливи, както и на времето. Въпреки че научните доказателства за това влияние са ограничени, мнозина все още се наслаждават на това астрономическо явление.

Continue Reading

Previous: Ако вдигнем краката си само за 10 минути на ден, можем да постигнем значителни промени в здравето
Next: Почна се! От НАП запечатаха първото заведение – посетил го таен клиент и не му дали касова бележка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.