Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ако вдигнем краката си само за 10 минути на ден, можем да постигнем значителни промени в здравето
  • Новини

Ако вдигнем краката си само за 10 минути на ден, можем да постигнем значителни промени в здравето

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
hjkhjkkuykuykuy.jpg

Вдигане на краката за 10 минути ще допринесе за подобряване на здравето ви. Днес ще си поговорим за едно на пръв поглед лесно упражнение, което като че ли не прави нищо особено с организма ни – вдигане на крака.

Оказва се обаче, че ако вдигаме краката си само за 10 минути на ден, можем да постигнем значителни промени в здравето и фигурата си.

Забързаният ритъм на живот и необходимостта от постоянно движение водят до умора. А най-много от това страдат краката ни. За щастие, можем много бързо у лесно да се отървем от усещането за тежест и да продължим със задачките с помощта на едно просто упражнение.

Единственото, което трябва да направим, е да отделим 10 минутки от ценното си време и да вдигнем краката си. Изпълнението на това просто, но много ефективно упражнение, носи куп ползи. На първо място, благодарение на него ще се избавим от тежестта в краката.

Тежестта и отоците се появяват при нарушение на кръвообращението. То може да бъде предизвикано от нарушение на функционирането на сърдечно-съдовата система, бъбреците и наднормено тегло.

Друга възможна причина е неправилното хранене. Преди да започнем лечение, трябва да премахнете причината за отоците. А това упражнение е изключително подходящо допълнение към терапията и ще помогне да нормализираме кръвообращението си.

С него ще се спасим и от постоянната умора, предизвикана от непрекъснатото носене на обувки на висок ток. Те изглеждат много ефектно, но често носенето им води до това, че натоварването на мускулите не се разпределя правилно, а това предизвиква болка в краката.

След няколко часа, качени на висок ток, е добре да легнем за известно време с вдигнати на стената крака. Това ще помогне страшно много за венозния оток. Към упражнението можем да добавим лек масаж на краката и контрастен душ.

Колкото и невероятно да звучи, но с това упражнение можем да подобрим и работата на храносмилателната си система. Стоенето в това положение има благоприятен ефект върху работата на червата. За сметка на изтичането на излишната кръв от долните крайници, се подобрява снабдяването с кръв на вътрешните органи и тонусът на гладката мускулатура, която влияе на перисталтиката на червата.

Повишеното кръвообращение влияе положително върху работата на храносмилателните жлези. Упражнението е полезно и за нервната система. Благодарение на вдигнатите нагоре крака се подобрява насищането на тъканите с кислород. 10 минути с вдигнати крака ще подобрят значително и съня ни.

Безсънието често провокира неприятни усещания в краката. Забележка: Тази статия е с изключително информационна цел. Преди да използвате каквито и да е диети и средства от народната или алтернативната медицина, се консултирайте със своя лекар!

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отидох на море с Петър, а се върнах с Георги
Next: Вселената е готова да прави щедри подаръци на тези ТРИ ДАТИ през лятото – запомнете ги

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.