Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Отидох на море с Петър, а се върнах с Георги
  • Новини

Отидох на море с Петър, а се върнах с Георги

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
htrhgfhttt.jpg

Смених Петър с друг мъж и не съжалявам за избора си. Така започва моята история. Запознах се с Петър на една изложба. Той имаше същия изтънчен вкус за изкуство, както и аз. Заговорихме се пред една картина. Петър знаеше как да поведе разговор с една дама и ме накара да се почувствам добре в неговата компания. Беше изискан джентълмен, имаше хубав изказ и се обличаше елегантно.

След изложбата решихме да изпием по едно кафе и така се започна нашата дружба, която след месец прерасна в сериозна връзка. Осъзнах, че започвам да се влюбвам в него. Той също изпитваше силни чувства към мен. Решихме, че е време за по-сериозна стъпка в нашите отношения и решихме да пробваме да живеем заедно. Първите месеци бяхме много щастливи. Всичко вървеше много добре.

Но след като мина половин година от нашата връзка аз усетих, че силата на любовта ми намалява. Петър се беше влюбил в научно-изследователска работа и почти не ми обръщаше внимание. Някак си беше решил, че аз съм му даденост и аз просто ще бъда до него каквото и да се случи. Съответно не се сещаше, че аз съм поела изцяло домакинската работа, че му правя закуски и вечери. Един път не се сети да ме пита как съм, дали се изморявам.

Явно беше решил, че вече ме е впечатлил и аз съм му в кърпа вързана. Само че всичко това започна лекичко да ми дотяга. Когато исках да излезем на заведение, Петър винаги беше изморен и идваше с неохота. Мръщеше се, че не сме си само двамата вкъщи и се държеше неадекватно. Постепенно започнах да се отегчавам от него и да излизам с приятелки. А той започна да ми държи сметка къде съм.

Явно искаше прислужницата да му направи вечерята, а той да си работи в стаята. Реших, че трябва да поговорим и че нещата не може да продължат така. Тогава му хрумна идея да отидем на морска почивка, за да се освежим и да си изкараме приятно. Когато пристигнахме в хотела, всичко беше прекрасно. Но Петър омрънкваше всичко и всеки. Не било това от снимките, не го били обслужили вежливо, в стаите миришело лошо…

Писна ми от неговото мрънкане и една сутрин отидох сама на плажа, като го оставих да се излежава и да чете вестник. Реших да вляза да поплувам. Когато замахнах да направя първите плувни движения, без да искам ръката ми се закачи в крака на друг човек, който не бях видяла. Той плуваше успоредно на брега и двамата не се бяхме видели. При удара той и аз се сепнахме, след което започнаха взаимни извинения.

Човекът се казваше Георги и беше много любезен. Беше отседнал в съседен хотел и правеше сутрешното си плуване. Каза ми, че вчера нощта е била тежка и сега се разтоварвал. Аз пък му казах, че при мен напоследък нощите са скучни и му завиждам благородно. Така се заговорихме и неусетно бяхме излезли на сушата. Когато погледнах часовника си се оказа, че сме си дуднали цял час. Беше толкова земен, толкова приятен събеседник.

И не мога да крия – беше доста привлекателен. Тогава направих нещо неочаквано и за мен самата. Попитах го къде ще бъде вечерта и му поисках телефонния номер. Той ми го даде и ми каза мястото. След което се разделихме. Чаках Петър до обяд и когато не дойде на плажа, отидох в стаята да видя какво прави. Той почти не беше мръднал от леглото и вестника. Каза, че го мързи да прави плаж и си почива.

Би трябвало да се ядосам, но си замълчах. Следобед го метнах, че не ми е добре и искам да си почивам. А вечерта успях да го накарам да заспи и му казах, че ще сляза сама да изпия едно питие. Щом останах сама, веднага звъннах на Георги. Отидох в неговото заведение и купонясвахме до сутринта. Реших, че не искам дори да се прибирам при Петър, толкова ме отегчаваше. Но не знаех какво да направя.

Когато в 7.00 се прибрах, Петър се пулеше срещу мен. Попита ме къде съм била и защо съм облечена с вечерни дрехи. А аз му казах, че докато той си спи, на мен ми се забавлява. След което ядосана му казах, че искам да се разделим и че нямаме вече нищо общо. Петър побесня, крещя ми два часа. След това си събра нещата и гордо се изнесе.

А аз още същата вечер се пренесох в хотела на Георги. Завъртяхме страхотна авантюра, завършила с бурна любов. В момента сме заедно, щастливи и влюбени. Георги винаги се съобразява с моите желания и много ми помага. Осъзнах, че това с Петър е била една огромна грешка, която искам да забравя. Наскоро го видях, а той извърна глава на другата страна. Знам, че съм го наранила, но не можех да живея повече в капан.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Реки от пари потичат към ТРИ зодии в най-скоро време – гответе се за големи неща
Next: Ако вдигнем краката си само за 10 минути на ден, можем да постигнем значителни промени в здравето

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.