Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички говорят за тази случка в столичния кв. Дружба: Дете припадна в автобус, а майката
  • Новини

Всички говорят за тази случка в столичния кв. Дружба: Дете припадна в автобус, а майката

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
drausjasjbasb.jpg

Притеснена майка благодари за оказаната помощ на шофьор на автобус в столичния квартал „Дружба“, който е реагирал адекватно след като дъщеря й е припаднала.

Целият пост във фейсбук групата „Дружба – София“ публикуваме без редакторска намеса:

Днес около 8h. в автобус 204 е припаднала дъщеря ми. Изключително съм благодарна на хората, които са и помогнали да се съвземе.

Благодаря на шофьора Георги / само първото му име разбрах/. Благодаря на всички за човещината и разбирането и се извинявам за това, че ви е притеснила. Бъдете здрави!

Още новини от България:

Не позволявайте да снимат лицата и личните ви карти за нищо на света, дори това да са ваши близки приятели. Това е изводът от последният случай на онлайн измама с кражба на самоличност, оповестена от Районна прокуратура в Пловдив.

Измамените са позволили на обвинените, които са били техни добри дългогодишни приятели, да им снимат лицата, правили са им клипчета, снимали са им и личните карти, под предлог, че ще им правят колажи, карикатури.

В последствие с тези техни данни те кандидатстват за онлайн кредити в различни банкови институции, като успяват да изтеглят с фалшивите профили кредити на обща стойност 90 000 лева. Правят пощенски кутии на името на пострадалите, отварят им и банкови сметки.

И след като имат личните им данни, кандидатстват в банките. Кредитите са на името на пострадалите. Имат паролите на профилите, които са създали и успяват да прехвърлят тези пари в свои сметки и да ги изтеглят.

Заместник – районният прокурор Атанас Илиев обясни, че след като се изпратят снимките на лицата, конкретна фирма изработва лицево разпознаване, което се изисква при онлайн заявяване и теглене на кредити. „Цялата тази процедура в банките предстои да я изследваме по делото, за да може, ако се установи някакъв пропуск и ако има още нещо, което може да се направи по сигурността на тези операции, да се направи“, каза Илиев. Той дори заговори за налагането на евентуални законодателни промени.

„Защото иначе, ако ви снимат и данните от личната ви карта е известна някому, той може спокойно да изтегли кредит от ваше име и след това да го усвои“.

„С особен интерес ще разследваме този механизъм, за да видим как това се извършва изцяло онлайн“, каза и районният прокурор Чавдар Грошев. Той добави, че мъжът е успял да изтегли три кредита по 20 000 лева по този начин, а жената – малко над 17 000 лева.

Засега няма данни по делото за намесени банкови служители, но вероятно, в стремежа си да отпускат повече кредити, банките занижават контрола и това в бъдеше може да предизвика огромни проблеми. Отпускат се онлайн големи кредити, без лицето да се е явило да подпише документи, всичко е онлайн“, каза още Чавдар Грошев.

Материалът Всички говорят за тази случка в столичния кв. Дружба: Дете припадна в автобус, а майката е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Мъдрите завети на баба: 4 неща, които не трябва да изхвърляте от дома си, за да не си навлечете беди и лош късмет
Next: Нещо кошмарно се случва в сърцето на София, мощен трясък отекна на Орлов Мост, орлите чак се клатят

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.