Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички говорят за тази случка в столичния кв. Дружба: Дете припадна в автобус, а майката
  • Новини

Всички говорят за тази случка в столичния кв. Дружба: Дете припадна в автобус, а майката

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
drausjasjbasb.jpg

Притеснена майка благодари за оказаната помощ на шофьор на автобус в столичния квартал „Дружба“, който е реагирал адекватно след като дъщеря й е припаднала.

Целият пост във фейсбук групата „Дружба – София“ публикуваме без редакторска намеса:

Днес около 8h. в автобус 204 е припаднала дъщеря ми. Изключително съм благодарна на хората, които са и помогнали да се съвземе.

Благодаря на шофьора Георги / само първото му име разбрах/. Благодаря на всички за човещината и разбирането и се извинявам за това, че ви е притеснила. Бъдете здрави!

Още новини от България:

Не позволявайте да снимат лицата и личните ви карти за нищо на света, дори това да са ваши близки приятели. Това е изводът от последният случай на онлайн измама с кражба на самоличност, оповестена от Районна прокуратура в Пловдив.

Измамените са позволили на обвинените, които са били техни добри дългогодишни приятели, да им снимат лицата, правили са им клипчета, снимали са им и личните карти, под предлог, че ще им правят колажи, карикатури.

В последствие с тези техни данни те кандидатстват за онлайн кредити в различни банкови институции, като успяват да изтеглят с фалшивите профили кредити на обща стойност 90 000 лева. Правят пощенски кутии на името на пострадалите, отварят им и банкови сметки.

И след като имат личните им данни, кандидатстват в банките. Кредитите са на името на пострадалите. Имат паролите на профилите, които са създали и успяват да прехвърлят тези пари в свои сметки и да ги изтеглят.

Заместник – районният прокурор Атанас Илиев обясни, че след като се изпратят снимките на лицата, конкретна фирма изработва лицево разпознаване, което се изисква при онлайн заявяване и теглене на кредити. „Цялата тази процедура в банките предстои да я изследваме по делото, за да може, ако се установи някакъв пропуск и ако има още нещо, което може да се направи по сигурността на тези операции, да се направи“, каза Илиев. Той дори заговори за налагането на евентуални законодателни промени.

„Защото иначе, ако ви снимат и данните от личната ви карта е известна някому, той може спокойно да изтегли кредит от ваше име и след това да го усвои“.

„С особен интерес ще разследваме този механизъм, за да видим как това се извършва изцяло онлайн“, каза и районният прокурор Чавдар Грошев. Той добави, че мъжът е успял да изтегли три кредита по 20 000 лева по този начин, а жената – малко над 17 000 лева.

Засега няма данни по делото за намесени банкови служители, но вероятно, в стремежа си да отпускат повече кредити, банките занижават контрола и това в бъдеше може да предизвика огромни проблеми. Отпускат се онлайн големи кредити, без лицето да се е явило да подпише документи, всичко е онлайн“, каза още Чавдар Грошев.

Материалът Всички говорят за тази случка в столичния кв. Дружба: Дете припадна в автобус, а майката е публикуван за пръв път на Новини.

Continue Reading

Previous: Мъдрите завети на баба: 4 неща, които не трябва да изхвърляте от дома си, за да не си навлечете беди и лош късмет
Next: Нещо кошмарно се случва в сърцето на София, мощен трясък отекна на Орлов Мост, орлите чак се клатят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.