Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички се чудят как всеки път бера гигантски домати: Ползвам един разтвор, който дава този ефект
  • Новини

Всички се чудят как всеки път бера гигантски домати: Ползвам един разтвор, който дава този ефект

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
ddasirsairasudkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Правилното наторяване и поливане са едни от най-важните неща за постигане на добър добив от домати. Доматите не обичат засушаване и преовлажняване.

Розови, червени, зелени, жълти, оранжеви и дори лилави, дребни като черешки или едва побиращи се в дланта ни, сочни, меки и ароматни – няма спор, цялото лято е събрано в сладостта на току-що откъснат от градината домат!

Независимо в какъв цвят, сорт или размер ги предпочитате, нито един летен ден не трябва да минава без домат под някаква форма. Защото освен всичко останало, този плод, маскирал се като зеленчук, носи и страшно много ползи за здравето.

Те са доста полезен зеленчук за хората, съдържат много антиоксиданти и ликопен и са подходящи за профилактика на заболявания на костите и сърдечно-съдовата система при хората.

Доматите са богати на витамин С, витамин Е, бета-каротен и минерални вещества – молибден, калий, мед и манган.

Ще ви представим приготвянето на специален разтвор за наторяване на домати, с помощта на който градината ви ще бъде отрупана с едри, здравословни домати.
Рецептата е много проста.

В три-литров буркан налейте 2,6-2,7 литра вода без хлор (престояла), добавете 100 грама разтворени в топла вода дрожди и 1/2 чаша захар.

Покрийте с марля и дръжте буркана на топло, като от време на време разклащате съдържанието. Разтворът е готов, когато ферментацията приключи.

Една чаша от този разтвор се разрежда в 10 литра вода и се напояват растенията, като под всеки храст се сипва по 1 литър от него.

През лятото аз направих три такива подхранвания. В резултат на това получих отлична реколта!

Доматените храсти израснаха силни, по плодовете нямаше изгаряния, растенията лесно понесоха жегите и други неблагоприятни климатични условия.
Но най-голямата изненада беше, че доматите зрееха и ни радваха през целия месец октомври, въпреки дъжда и студените нощи.
И най-важното – никакви вредители!

Имайте едно на ум:

Доматите в супермаркета, освен че могат да съдържат остатъци от пестициди и хербициди, използвани при конвенционалното отглеждане, често се берат неузрели, за да издържат по-дълго при транспортирането и съхранението. За да се предизвика узряването им в правилния момент, се използва изкуствен етиленов газ.

Макар по този начин доматите да получават червения си цвят, остават безвкусни и дървени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена cмecи бaнaн и биpa: Слeд седем дни нe мoжeшe дa пoвяpвa, кaквo се cлучи
Next: Телефонът ми се задръсти от снимки, а са ми важни и искам да го почистя: Ето как се справих

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.