Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всички се чудят как всеки път бера гигантски домати: Ползвам един разтвор, който дава този ефект
  • Новини

Всички се чудят как всеки път бера гигантски домати: Ползвам един разтвор, който дава този ефект

Иван Димитров Пешев юни 6, 2023
ddasirsairasudkasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Правилното наторяване и поливане са едни от най-важните неща за постигане на добър добив от домати. Доматите не обичат засушаване и преовлажняване.

Розови, червени, зелени, жълти, оранжеви и дори лилави, дребни като черешки или едва побиращи се в дланта ни, сочни, меки и ароматни – няма спор, цялото лято е събрано в сладостта на току-що откъснат от градината домат!

Независимо в какъв цвят, сорт или размер ги предпочитате, нито един летен ден не трябва да минава без домат под някаква форма. Защото освен всичко останало, този плод, маскирал се като зеленчук, носи и страшно много ползи за здравето.

Те са доста полезен зеленчук за хората, съдържат много антиоксиданти и ликопен и са подходящи за профилактика на заболявания на костите и сърдечно-съдовата система при хората.

Доматите са богати на витамин С, витамин Е, бета-каротен и минерални вещества – молибден, калий, мед и манган.

Ще ви представим приготвянето на специален разтвор за наторяване на домати, с помощта на който градината ви ще бъде отрупана с едри, здравословни домати.
Рецептата е много проста.

В три-литров буркан налейте 2,6-2,7 литра вода без хлор (престояла), добавете 100 грама разтворени в топла вода дрожди и 1/2 чаша захар.

Покрийте с марля и дръжте буркана на топло, като от време на време разклащате съдържанието. Разтворът е готов, когато ферментацията приключи.

Една чаша от този разтвор се разрежда в 10 литра вода и се напояват растенията, като под всеки храст се сипва по 1 литър от него.

През лятото аз направих три такива подхранвания. В резултат на това получих отлична реколта!

Доматените храсти израснаха силни, по плодовете нямаше изгаряния, растенията лесно понесоха жегите и други неблагоприятни климатични условия.
Но най-голямата изненада беше, че доматите зрееха и ни радваха през целия месец октомври, въпреки дъжда и студените нощи.
И най-важното – никакви вредители!

Имайте едно на ум:

Доматите в супермаркета, освен че могат да съдържат остатъци от пестициди и хербициди, използвани при конвенционалното отглеждане, често се берат неузрели, за да издържат по-дълго при транспортирането и съхранението. За да се предизвика узряването им в правилния момент, се използва изкуствен етиленов газ.

Макар по този начин доматите да получават червения си цвят, остават безвкусни и дървени.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена cмecи бaнaн и биpa: Слeд седем дни нe мoжeшe дa пoвяpвa, кaквo се cлучи
Next: Телефонът ми се задръсти от снимки, а са ми важни и искам да го почистя: Ето как се справих

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.