Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всяка вечер това куче будува и наблюдава собствениците си, докато спят. Когато научили причината за това, те не могли да сдържат сълзите си
  • Новини

Всяка вечер това куче будува и наблюдава собствениците си, докато спят. Когато научили причината за това, те не могли да сдържат сълзите си

Иван Димитров Пешев юли 25, 2022
kcucucuehehe.jpg

Много скоро след като семейство осиновява куче от местния приют, то започва да им отвръща с нежност и доброжелателна компания, а новите му стопани са уверени, че са направили правилния избор.

Всеки ден те извеждали четириногия си приятел в парка, забавлявали го с игри и дори го научили на нови трикове и команди. По всичко изглеждало, че новият член на семейството е идеалното куче за тях. Но имало едно нещо, което ги озадачавало.

Всяка нощ кучето сядало на края на леглото на родителите и не спирало да ги гледа втренчено, докато заспят. Когато и да се пробудели, всеки път откривали, че кучето продължава да стои будно и да ги наблюдава.

Въпреки че семейството по никакъв начин не се чувствало заплашено, все пак намирало поведението на четириногия за обезпокоително. След няколко седмици стопаните осъзнали дори, че никога не са виждали кучето си заспало – единствено да придрямва с полузатворени очи, но не и да спи дълбоко.

Собствениците започнали да се тревожат, че кучето е болно, затова го завели при ветеринарния лекар. Там обаче, след обстойни прегледи, нищо нередно не било открито.

Въпреки че се успокоили, че кучето е физически здраво, стопаните държали да разберат каква е причината за странното му поведение. Това ги накарало да се върнат в приюта, от който са го взели, за да разберат нещо повече за миналото му. Когато се срещнали с работник от приюта и му споделили за необичайното поведение на животното, отговорът, който получили, ги разтърсил из основи.

Оказало се, че предишният собственик изчакал кучето да заспи дълбоко и го отнесъл в приюта заедно с легълцето му. Толкова дълбоко спяло кучето, че не забелязало какво се случва. Когато се събудило, разбрало, че се намира в приюта, и никога повече не видяло своя собственик.

Когато новите му стопани научили това, не могли да сдържат сълзите си. Побързали да се върнат обратно вкъщи, взели леглото на кучето и го поставили точно до тяхното, като се надявали по този начин да му покажат, че то е част от семейството им и винаги ще бъде.

От този ден нататък кучето спяло в стаята на родителите.

Отнело му няколко седмици, докато наистина разбере какво са искали да покажат с този жест новите му собственици.
Скоро след това четириногият започнал да спи съвсем спокойно, понякога заспивал дори преди неговите собственици да се отправят към леглото. От тогава насам кученцето не просто успява да заспи, а сънят му е по-спокоен, защото усеща, че най-накрая е открило своя истински дом.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Виктория Петрова е бременна?
Next: Какво се случва с тялото Ви, ако ядете сирене всеки ден

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.