Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Въвеждат европейска пенсия в България
  • Новини

Въвеждат европейска пенсия в България

Иван Димитров Пешев май 18, 2022
vevoepreprpe.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) изрази подкрепа за предлаганите промени в Кодекса за социално осигуряване, с които у нас се въвежда Паневропейският пенсионен продукт. Вносител на предложението, обсъждано на днешното заседание на съвещателния орган, е вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, предаде Фрог.

Паневропейският пенсионен продукт, придобил популярност под названието “европейска пенсия”, ще даде възможност фондове от други страни на ЕС да навлязат на пазара в България, да събират осигурителни вноски и да изплащат пенсии. Промените ще позволят и пренасяне на осигуровките и пенсиите от една страна в друга, в рамките на Съюза, ако осигуреният смени мястото си на живеене.

Европейските пенсии ще са изцяло на доброволен принцип, подобно на фондовете за доброволно пенсионно осигуряване, които и в момента съществуват в българското законодателство, предвижда още законопроектът. Пенсионните продукти ще се различават един от друг, а хората ще имат възможност сами да участват в управлението на инвестициите, избирайки доходоносни, но рискови или или по-малко рискови, но по-безопасни варианти на управление на средствата си. Всеки осигурен ще може да има само една сметка за европейска пенсия.

Социалните партньори в НСТС заявиха принципна подкрепа за предлаганите промени. От КТ „Подкрепа“ се усъмниха в тяхната ефективност. Според синдиката този механизъм няма да сработи в държава, в която хората имат твърде ограничени възможности да спестяват допълнителни средства.

Другият проект за промени в кодекса за социално осигуряване е внесен от ДПС. От КТ „Подкрепа“ подкрепиха т.нар. “действителен стаж”, но предстои Народното събрание да реши дали да го приеме.

ПП ГЕРБ предлага в закона да бъдат заложени съотвени нива на заплащане за медицинските специалисти. От КТ „Подкрепа“ подкрепиха предложението, но заявиха, че това е “до известна степен лицемерие, защото от ГЕРБ са можели да предложат такава мярка до миналата година, но не са го направили”. Това коментира икономистът към КТ “Подкрепа” Ваня Григорова на брифинг след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Изстреляха България в центъра на кръвния скандал между вечните врагове Путин и Ходорковски
Next: Кирил Маричков изригна: Защо мизерстваме ли? Бедността е най-справедливото наказание за глупостта на един народ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.