Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълна от гняв срещу Тити Папазов! Хората настояват за търсене на отговорност
  • Новини

Вълна от гняв срещу Тити Папазов! Хората настояват за търсене на отговорност

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
tewtwetewtetettt.jpg

Призиви за търсене на правна отговорност от Тити Папазов се разпространяват в
социалните мрежи. Причината е случаят със остригано момиче, която той сподели
в подкаста на известния рапър Тото преди време. След фрапиращата агресия срещу
18-годишната девойка от Стара Загора, която бе оставена с десетки рани от макетен
нож, остригана коса и счупен нос, общественото внимание се насочи и към президента
на баскетболния клуб на “Левски”.

 

Припомняме, че пред рапъра Тото Папазов разкри, че в миналото е имал интимна
връзка с 16-годишно момиче, което му е изневерило с негов много близък приятел.
За да я “накаже”, Папазов опитал да остриже косата ѝ. Тъй като тя се дърпала,
Тити направил дупки в нейната коса.

 

Много хора се възмутиха, че в разговора между Тото и Папазов свободно се говори
за насилието над момичето, а публиката се забавлява с разказа. В социалните мрежи
граждани коментират с гняв изказването, но се появи и пост, в който се споделят
нови подробности от профил с името на певицата Йоана Захариева-Йоко, която твърди,
че познава момичето от разказа.

 

Публикуваме коментара без редакторска намеса, правописът е запазен:

“За съжаление момичето, за което Тити разказа беше моя съученичка. Ужасът тогава
беше брутален за всички ни. Гергана (така се казва) след случката повече никога
не се върна в клас и ние никога повече не я видяхме. Чухме, че е емигрирала извън
България.

 

Ситуацията при Тото в предаването мина хей така, между другото. Той няма никаква
вина за безрасъдното изказване на този психопат Тити, защото прозвуча почти на шега. Тръпки ме побиха когато чух как
безцеремонно “човекът” Тити Папазов се похвали пред множеството зрители в залата
и интернет, как е постъпил с едно момиче в крехка възраст, нашето момиче, което
още нямаше 18. Само забрави да се допохвали, че е я е вързал с белезници за парното преди да започне да я подстригва и я оставя така, заключена, между
24-48 часа, докато я намерят близките й тогава.”

 

 

Дали казаното от нея е истина, не е потвърдено.

Припомняме, че в канала на Йонислав Йотов в YouTube, където бе излъчен и записът
от разговора с Тити Папазов, вече няма нито едно видео.

По непотвърдена информация причината са доклади заради изказването на Папазов
и предишни докладвания.

 

Вижте и някои мнения на граждани, провокирани от припомнения разказ на треньора:

“Трагедията е, че видеото не е заклеймено над 4 месеца и нямаше да бъде премахнато,
ако не беше случаят с Дебора. Трагедията е, че над 229 000 са го гледали, смяли
са се, намирайки го за забавно. Това е търпимост и толерантност към насилието,
за която цялото ни общество е виновно и която изгражда средата, в която се раждат
и възпитават насилниците!”, пише Петя К.

 

“Съд и завор”, призовава Венелин Д.

“Не може ли да бъде съден на база на това самопризнание – момичето по неговите
думи е било само на 16 г?”, чуди се Калояна К.

“Прокуратурата ще се самосезира, ако очевидец на случая подаде сигнал”, твърди
Нели Д.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази неделя, 6 август е Преображение Господне: небето се отваря и се сбъдват желания! Ето какво се прави
Next: Младеж се отказва от училищната екскурзия, за да помогне на самотния си дядо, намира скривалище със снимки в земята

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.