Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълна от гняв срещу Тити Папазов! Хората настояват за търсене на отговорност
  • Новини

Вълна от гняв срещу Тити Папазов! Хората настояват за търсене на отговорност

Иван Димитров Пешев август 2, 2023
tewtwetewtetettt.jpg

Призиви за търсене на правна отговорност от Тити Папазов се разпространяват в
социалните мрежи. Причината е случаят със остригано момиче, която той сподели
в подкаста на известния рапър Тото преди време. След фрапиращата агресия срещу
18-годишната девойка от Стара Загора, която бе оставена с десетки рани от макетен
нож, остригана коса и счупен нос, общественото внимание се насочи и към президента
на баскетболния клуб на “Левски”.

 

Припомняме, че пред рапъра Тото Папазов разкри, че в миналото е имал интимна
връзка с 16-годишно момиче, което му е изневерило с негов много близък приятел.
За да я “накаже”, Папазов опитал да остриже косата ѝ. Тъй като тя се дърпала,
Тити направил дупки в нейната коса.

 

Много хора се възмутиха, че в разговора между Тото и Папазов свободно се говори
за насилието над момичето, а публиката се забавлява с разказа. В социалните мрежи
граждани коментират с гняв изказването, но се появи и пост, в който се споделят
нови подробности от профил с името на певицата Йоана Захариева-Йоко, която твърди,
че познава момичето от разказа.

 

Публикуваме коментара без редакторска намеса, правописът е запазен:

“За съжаление момичето, за което Тити разказа беше моя съученичка. Ужасът тогава
беше брутален за всички ни. Гергана (така се казва) след случката повече никога
не се върна в клас и ние никога повече не я видяхме. Чухме, че е емигрирала извън
България.

 

Ситуацията при Тото в предаването мина хей така, между другото. Той няма никаква
вина за безрасъдното изказване на този психопат Тити, защото прозвуча почти на шега. Тръпки ме побиха когато чух как
безцеремонно “човекът” Тити Папазов се похвали пред множеството зрители в залата
и интернет, как е постъпил с едно момиче в крехка възраст, нашето момиче, което
още нямаше 18. Само забрави да се допохвали, че е я е вързал с белезници за парното преди да започне да я подстригва и я оставя така, заключена, между
24-48 часа, докато я намерят близките й тогава.”

 

 

Дали казаното от нея е истина, не е потвърдено.

Припомняме, че в канала на Йонислав Йотов в YouTube, където бе излъчен и записът
от разговора с Тити Папазов, вече няма нито едно видео.

По непотвърдена информация причината са доклади заради изказването на Папазов
и предишни докладвания.

 

Вижте и някои мнения на граждани, провокирани от припомнения разказ на треньора:

“Трагедията е, че видеото не е заклеймено над 4 месеца и нямаше да бъде премахнато,
ако не беше случаят с Дебора. Трагедията е, че над 229 000 са го гледали, смяли
са се, намирайки го за забавно. Това е търпимост и толерантност към насилието,
за която цялото ни общество е виновно и която изгражда средата, в която се раждат
и възпитават насилниците!”, пише Петя К.

 

“Съд и завор”, призовава Венелин Д.

“Не може ли да бъде съден на база на това самопризнание – момичето по неговите
думи е било само на 16 г?”, чуди се Калояна К.

“Прокуратурата ще се самосезира, ако очевидец на случая подаде сигнал”, твърди
Нели Д.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази неделя, 6 август е Преображение Господне: небето се отваря и се сбъдват желания! Ето какво се прави
Next: Младеж се отказва от училищната екскурзия, за да помогне на самотния си дядо, намира скривалище със снимки в земята

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.