Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вълшебно тайно аязмо, скрито в сърцето на България, лекува очи и безчет болести
  • Новини

Вълшебно тайно аязмо, скрито в сърцето на България, лекува очи и безчет болести

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2022
awqeqwmdqocoasc.jpg

Безчет лечебни извори бликат на българска територия, много от тях се намират в малки параклиси и слабо известни храмове, далеч от утъпканите туристически маршрути. Други аязма са забравени в разрушени църкви и за тях си спомнят малцина от по-възрастните жители на съответния район.

Лековито аязмо, което помага за много болести, се намира в сърцето на България. Всеки, страдащ от болежка, отива там и се връща напълно излекуван.

Всеки е чувал за вълшебното изворче, което може да ни изцери от всички болести и болежки. И колкото и невероятно и митологично да звучат тези истории, се оказва, че аязмото е реално съществуващо, съобщава BG Voice.

Лечебният извор се намира на скрито място

Не изпускай тези оферти:

Местните жители твърдят, че водата е заредена с голяма сила и може да спаси хората от сериозни заболявания.

Става въпрос за изворчето, намиращо се близо до село Вардун, Търговище. Изследванията са показали, че водата, която тече от двата чучура, не е минерална. Въпреки това местните я пият, за да се излекуват от множество заболявания.

Вярва се, че лековитата вода може да се справи с всички стомашни и бъбречни проблеми. Изворчето до нея пък лекувало очни болести. За да се избавите от всички заболявания на очите, е нужно само да измиете очите си.

Двата извора в района имат древна история

Легендата разказва, че преди стотици години мястото било известно като Кушбунар, което означава солен извор. То представлявало гьол, от който преди стотици години само животните пиели вода. С времето пастирите забелязали, че животните не само я предпочитат, но и болните от тях оздравели. Тогава те също започнали да пият от извора. И чудото скоро се случило – всеки, който пиел от извора, се почувствал по-здрав, а всеки болен оздравял.

Години по-късно, вероятно в началото на миналия век, чобанинът Ради Карапетков, с помощта на няколко свои съселяни, съградил голяма каменна чешма. По-късно хората от близките села направили по-голяма каменна чешма, от която днес текат два чучура чудодейна лечебна вода.

От там минават хиляди хора от близо и далеч. Около изворчетата непрекъснато кипи живот и има народ, който пълни туби от лековитата вода.

 

Хората наричат лечебното аязмо Лековито изворче. Убедени, че водата наистина лекува, те искат изворът официално да бъде обявен за лечебен. Списъкът е изцерени хора расте всеки ден, което превръща мястото във все по-често търсен и посещаван феномен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Белите топчета по клепача се появяват ненадейно и са много упорити: Защо се образуват и опасни ли са за здравето
Next: Зрителите в екстаз! Халваджиян връща на екран любимото им предаване

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.