Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В България има доста страховити места, които пазят своите тайни и до днес
  • Новини

В България има доста страховити места, които пазят своите тайни и до днес

Иван Димитров Пешев юни 29, 2023
shhhasiaskdaskdsks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Трите най-зловещи места в България

В България има доста страховити места, които пазят своите секрети и макар времето и хорските приказки, те си остават мистерия, написа edna.bg.

Представяме ви 3 мистериозни места от страната ни, които в действителност биха могли да бъдат наречени зловещи.

Дупката в Царичина

През 1990 година в село Царичина започват разкопки, проведени от Генералния щаб на Българската войска, по концепция на екстрасенса Елисавета Логинова. Тя получава странни сигнали от извънземна цивилизация, че точно в село Царичина е закопано първото човешко създание, живяло в миналото на земята.

Не след дълго разкопките били прекъснати неотложно и дупката била зарината и капсулована. Какво са разкрили нашите военни там и до през днешния ден остава тайнственост. По време на разкопките очевидци, както и ясновидката, настояват, че са били посетени от извънземни. През късия им престой се случили необясними неща. И до през днешния ден жителите на село Царичина настояват, че около някогашните разкопки се усеща необяснима сила.

Прокълнатата къща в село Мусачево

В село Мусачево, което се намира на към 20 километра от София, има схлупена къща, със зеещи прозорци, която стои необитаема от десетилетия. Местните споделят, че никой не желал да я

купи поради стряскащите неща, които са се случили там. Семейството, което построява къщата, умира при мистериозни условия.

След това е имало още две фамилии, които се нанасят там, само че и те умряли по тайнствен метод. Според предани, къщата е била издигната върху турско гробище и има заровени прокълнати жълтици под нея. Очевидци описват, че през нощта се чували страховити звуци в нея и проблясвали ярки светини.

Село Шишенци

Село Шишенци се намира във Видинско и наброява 120 поданици. Интересен факт е, че 80% от популацията е със сини очи. Това село е може би най-страховитото в цяла България. Никой не смее да излезе след 21.00 часа вечерта. Почти всички се заключват и не излизат измежду нощ. Твърди се, че повода за това е, че всяка вечер по улиците на селото се чуват крясъци от гласовете на мъже, дами и деца и пердашене на тъпани. Скептици споделят, че това са чакали, само че жителите в селото описват, че хората ги побиват тръпки и описват, че вечер не смеят да излизат, тъй като не знаят какво има на открито.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тайната падна: Разбраха как е построена Хеопсовата пирамида
Next: Тайнствени писъци и сватбарска музика плашат жителите на село Шишенци

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.