Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В голям магазин се хванаха за главата: Баби и дядовци крадат луканка и кашкавал
  • Новини

В голям магазин се хванаха за главата: Баби и дядовци крадат луканка и кашкавал

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2022
basbasbiaskaskhlash.png

Голяма верига се оплака от масови кражби на хранителни стоки в последните седмици. За учудване на всички, не бандити и наркомани, баби и дядовци отмъкват стоки от рафтовете, които изнасят, без да плащат на касата, научи Lupa.bg.

Вероятно заради липса на пари, възрастните дори са измислили схема, по която да отмъкват тайно безплатни продукти.

„Възрастните клиенти започнаха много често да крадат, всъщност основно те. Младите не. Много пъти ги хващаме на касата. Изваждат няколко продукта от торбичката, а останалите скатават и си излизат”, разказа пред Lupa.bg служител от голямата търговска верига.

За кражбите в магазина се усетили касиерки, които вече десетки пъти са откривали, че част от стоките остават в торбата, без да се показват за плащане.

Не изпускай тези оферти:

Обикновено пенсионерите влизали с две стари торби, като в едната слагали стоката, която плащат, а в другата прибирали това, което ще изнасят „нелегално”. Измислили и друг хитър трик – на касата не пропускали да направят комплимент, за да разсеят вниманието на служителите.

Бабите и дядовците отмъквали най-често скъпа луканка, качествен кашкавал, някои пък взимали и по-здравословна храна като нахут, био подправки, зехтин, булгур и сокове.

Побелелите клиенти се изхитрявали като ученици и покривали с много малки пликче задигнатата стока, а на касиерките обяснявали, че в торбата има повечко найлон.

Заради зачестилите кражби в магазините, ръководството в търговската верига е взело мерки – ще се проверяват задължително торбичките със стока на събудилите подозрения клиенти.

С колко поскъпнаха основните хранителни продукти в България и какво е съотношението на цените с тези в Германия?

Тръгнахме на пазар и избрахме артикули от количката на средния потребител. Разглеждаме ги на едноседмична база и в рамките на една и съща верига у нас и в Германия – държава с далеч по-високи доходи на населението.

Бялата захар има почти идентични цени в двете страни. У нас тя се търгува за 2,59 лв. за килограм, а във Федералната република – за 1,29 евро. В страната ни тя е поскъпнала спрямо миналата година със 77% – тогава се предлагаше за 1,42 лв. През 2020 г. захарта бе само 1,35 лв., по данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата.

Цените на захарта в Германия и у нас

Цените на захарта в Германия и у нас
Снимки: Dir.bg

Разлика отчитаме в началото на октомври, когато в Германия можеше да се намери захар и за 79 цента.

Огромно е увеличението на цените на захарта на кубчета. Един килограм вече не e 99 цента, както по-рано, а 1,49 евро. Скокът на цената е с 50 процента в Германия. В нашия обект тя е 3,89 лв. за 1 кг. Желираната захар е 2,59 лева.

По-рано пудрата захар е струвала 49 цента в магазина в Германия. Ръстът на цената й е със 100 процента.

На рафтовете на същата верига у нас пудрата захар излиза 1,99 лв. – почти двойно отколкото във Федералната република. И на двете места тя е пакетирана в кутии от 500 грама.

2,49 лв. в момента струва кафявата захар в разфасовки от половин килограм.

Заради по-скъпата захар се вдигнаха и цените на сладките изделия навсякъде. Маслените бисквити са с 20 на сто повишение на цените, кафе крем – с 30%, кетчуп – с 50%, ябълков сок – с 25 на сто и мед – с 30 на сто в Германия.

Евтини маслени бисквити са тези от 1,19 до 1,49 евро. У нас за същото количество се дават поне 3 лева, а много често и повече.

В Германия увеличението на захарта е с 65 процента и 50 цента, пише Focus Online, като уточнява, че новите цени са в сила от 4 октомври.

Запитахме българка в Германия как се отразява на семейния бюджет по-високата цена на сладкото. Пламена Миливойевич, която живее от 21 години във Вупертал, в провинция Северен Рейн-Вестфалия, отговаря, че цената не влияе на нейния семеен бюджет, защото избягва захарта и сладките изкушения. Вместо захар използва сироп от агаве, който се произвежда в Мексико. Тя разказва, че готви с него, защото е по-здравословно.

Българите у нас не усещат поевтиняването на захарта заради скъпия долар. Освен това е лоша реколтата от захарна тръстика в Бразилия, която вдигна котировките на суровината на тон на борсите, обясняват специалистите.

Повече струва в Германия слънчогледовото олио. Редовната му цена е 3,99 евро, у нас – 4,79 лева. Докато цената на мазнината се е вдигнала с 38,9 процента в Германия, тази на маслото е скочила с 37,9 процента, на битата сметана с 29 процента.

Вляво е олиото в Германия, вдясно – в България

Вляво е олиото в Германия, вдясно – в България
Снимки: Dir.bg

Маслото е 9 лева за 250 гр, за разлика от лятото, когато бе на промоция – 4,99, в Германия е на редовна цена 2,59 евро.

Кашкавалът в България е 21 лв. за кг, в Германия е 7 евро за кг.

За хляб се дават средно 1,60 евро за 500 гр., у нас – 1,20 лв. за 650 гр. 2,79 лв. излиза ръжено-пшеничният хляб от 800 гр, който пекат на място в магазина. Същият вид в Германия е 1000 гр и е на цена 1,20 евро. Хлябът за тостер е 0,99 евро.

Вляво е цената на брашното в германска верига, вдясно брашно от същата верига в София.

Вляво е цената на брашното в германска верига, вдясно брашно от същата верига в София.
Снимки: Dir.bg

Картофите поскъпнаха в Германия, защото са внос – 1,25 евро за килограм, сортирани по 2 кг в мрежа. В България те са по 1,20 лв./кг.

Оризът у нас е 3,49 лева за кило. В Германия е 3,89 евро.

Свинското месо е 6 евро за килограм. Котлетът и вратът с кост в България са с една и съща цена – 11,99 лева, врат без кост струва 15,49 лева.

Пъстървата – 8,99 евро. У нас – 15 лева.

Най-скъпо в изследваните магазини се продава норвежката пушена сьомга, която е в опаковки от 200 гр. В Германия тя струва 4,99 евро, а у нас е два пъти по-скъпа – 19,38 лева.

Рибните пръчици от 450 гр се търгуват за 3,69 евро, в България – за 6,49 лева. Замразената скумрия с глава е 7,99 лв. Резки скокове на цените наблюдаваме при дълбоко замразените продукти.

Една и съща марка бира излиза 49 цента в Германия, а тук – 1,09 лева.

Храната поскъпна след инвазията на Русия в Украйна от края на февруари. Това бе потвърдено и от института за пазарни проучвания Nielsen IQ, оценил 290 категории храни. Според американската компания 51% от хранителните категории в Германия са поскъпнали повече от инфлацията през юли тази година. Само 13 на сто от продуктите не са поскъпнали.

„Домати, краставици, био яйца и месо – всичко е поскъпнало. Дори, за съжаление, спряхме да купуваме био яйца и месо – за първи път от години насам не купувам био“, оплаква се Пламена Миливойевич. „Маслото също много е поскъпнало. Ако няма на промоция, се принуждавам да купувам маргарин“. Преди тя е пазарувала продукти с високо качество, а сега се ориентира по табелките с промоции.

У нас се купуват по-често най-евтините продукти, каквито са родните марки. Био продуктите си стоят по рафтовете, прави ни впечатление по време на пазаруването.

Производителите завишат цените, както това се случи със сиренето. Всяка седмица наблюдавахме повишението на продукта от близо 50 стотинки за килограм и сега в магазина най-евтиното бяло саламурено сирене е 12,50 лв./кг. Поради високите цени супермаркетът не заражда много от продуктите, които виждахме преди.

Актуалното проучване на института Ifo също показва, че по-голямата част от търговците на храни на дребно в Германия повишават цените почти навсякъде. Около 100 процента от анкетираните от института компании вече планират това. В дрогериите е 92 процента увеличението на цените, което е сериозен удар за купувачите.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия. Внезапно почина дете на 12 години след футболен мач в
Next: Няма да повярвате как изглежда един обикновен апартамент в Япония. Ние като надникнахме вътре, останахме без думи

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.