Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В момента в Русия се случва нещо колосално, правят невъзможното да потулят: Невиждано от 30 години
  • Новини

В момента в Русия се случва нещо колосално, правят невъзможното да потулят: Невиждано от 30 години

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
rsurisrisiriq.jpg

Русия е изправена пред най-тежката ситуация за нея от три десетилетия заради безпрецедентните западни санкции, но чуждестранните опити за изолирането й от световната икономика ще се провалят, заяви днес руският министър-председател Михаил Мишустин, цитиран от Ройтерс.

Западните държави все повече разширяват своите икономически санкции срещу Русия, опитвайки се да я накарат да спре своите военни действия в Украйна и да изтегли войските си.

„Без съмнение сегашната ситуация може да бъде определена като най-трудната за Русия от три десетилетия“, каза Мишустин пред Държавната дума. „Подобни санкции не са били прилагани даже в най-мрачните времена на Студената война“, заяви той.

Преди наложените напоследък санкции Русия планираше бюджетен излишък от 1,3 трилиона рубли (17 милиарда долара) тази година, което се равнява на един процент от брутния вътрешен продукт.

Мишустин каза, че Русия ще похарчи всичко, което е спечелила тази година, за държавна помощ.

Досега правителството е обещало над един трилион рубли за антикризисна подкрепа за бизнеса, за социални плащания и за семействата с деца.

Русия въведе капиталов контрол в отговор на санкциите, с което направи почти невъзможно чуждестранните инвеститори да продават своите активи, ако решат да се изтеглят от страната.

„Ако трябва да напуснете, производството би трябвало да продължи, тъй като осигурява работни места. Нашите граждани работят там“, заяви премиерът.

Правителството намеква, че може да национализира активи на западни инвеститори, които решат да напуснат.

„Нашата финансова система – жизнената сила на цялата икономика, устоява“, заяви той. „Фондовият пазар и рублата се стабилизират. Съмнявам се, че някоя друга страна щеше да издържи това. Ние издържахме“, каза Мишустин.

Противниците на Русия се опитват да я ударят със санкции, да забранят всичко руско – култура, спорт, език, но е невъзможно да бъде зачеркната една седма от сухоземната територия на света, заяви Мишустин, цитиран от ТАСС.

„Ако предишните ограничения бяха насочени срещу конкретни представители на властите или компании, то сега, както се казва, маските паднаха. Целта на санкциите е да бъдат ударени всички граждани, даже най-уязвимите“, каза той.

По думите му противниците на Русия се опитват да лишат руснаците от възможността да купуват обикновени стоки, да ограничат достъпа им до услуги.

„Както каза нашият президент (Владимир Путин), опитват се просто да „зачеркнат“ Русия. Да „забранят“ нашата култура, спорт, език – всичко руско“, заяви Мишустин.

„Възможно е, разбира се, да бъде заличено името на нашата страна върху картата, върху глобуса, но е невъзможно да бъде закрита една седма от сушата. Русия е била, е и ще бъде“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Даниел Лорер с историческо съобщение: Настъпва огромна промяна в Продължаваме Промяната
Next: Току-що българската полиция арестува Елена! Такива схеми е въртяла, че ще ви се завие свят

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
  • Когато бях на десет, светът ми се счупи на две. От едната страна остана детството ми с мама. От другата се появи онова неприятно, тежко знание, което децата не трябва да носят. Знаех, че татко изневерява. Не го знаех от слухове и намеци. Знаех го, защото го бях видяла. Чух го. Усетих го по тишината след неговите закъснения и по мириса на чужд парфюм, който не принадлежеше на дома ни.
  • Помолих Виктор да пренесе торбите с покупки. Бях в осмия месец и дори въздухът ми тежеше, сякаш беше натъпкан с камъни. Мария, свекърва ми, изръмжа с онази своя усмивка, която приличаше на рязко затваряне на врата.
  • Иво и аз обожавахме водата така, както други хора обожават огъня в камината. Не заради шумните компании, не заради показността, а заради онова тихо усещане, че щом се потопиш, светът за миг губи острите си ръбове.
  • На рождения ми ден телефонът иззвъня така, сякаш не носеше поздрав, а присъда.
  • Когато Петър си тръгна, вратата не изскърца. Не хлопна. Не се разтресе домът. Само въздухът стана по-тежък, сякаш някой беше дръпнал одеяло върху светлината.
  • Яна ме покани в луксозен ресторант за месо, където светлината беше мека, а приборите тежаха в ръката като обещание за нещо, което не ми принадлежеше.
  • Когато бях на пет, майка ми ме остави на прага на баба. Беше още тъмно, а въздухът миришеше на мокра земя и на страх, който никой не признава.
  • Татко се появи на дипломирането ми с униформата си на чистач, направо от работа. Беше притиснал шапката под мишница, сякаш се страхуваше да не заеме повече място, отколкото му е позволено. Лицето му лъщеше от умора и от онова старателно изтъркано достойнство, което хората носеха, когато работата им не миришеше на похвала, а на препарат за под и на чужди подметки.
  • Майка ми ме остави в сиропиталище, когато бях на пет. Мръсните ми дрехи бяха натъпкани в найлонова торбичка от супермаркет. Спомням си миризмата на мокър асфалт и как пръстите ми лепнеха от сладоледа, който тя ми беше купила, сякаш за да стане всичко по-меко. Спомням си как ѝ виках по име. „Елена!“ Гласът ми се блъскаше в гърба ѝ като камъче в метална врата. Тя не се обърна.
  • Нощта беше от онези, в които въздухът е тежък и всяка дребна шумолика изглежда като предупреждение. Излязох тихо, защото не исках да будя Нина. Тя беше заспала в стаята си, притиснала учебника по литература като възглавница, сякаш страниците можеха да я защитят от страховете на утрешния ден.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато навърших осемнадесет, баба ми Дона ми подаде червен пуловер. Беше го изплела сама, с ръце, които тогава ми изглеждаха прекалено бавни и прекалено дребни за моите големи мечти.
  • Когато бях на шестнайсет, мащехата ми затвори вратата към бъдещето ми с едно изречение, което носех като синина години наред.
  • Баща ми умираше бавно и тихо, сякаш се опитваше да не пречи на никого. Последните му дни бяха затворени в една наета стая с тънки стени и миризма на старо пране, в която всяка кашлица звучеше като признание за вина.
  • Колата ни се развали в нощ, която миришеше на мокра пръст и на последни смехове от отминаващото парти. Часът беше два през нощта. Нямаше светлини, нямаше къщи, нямаше нищо, освен лентата асфалт и черното поле от двете страни.
  • На погребението небето беше тежко, сякаш се беше навело да чуе какво ще кажа над ковчега. Аз не казах нищо. Само стисках пръстите си, докато ноктите се впиваха в кожата.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.