Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Турция положението става все по-зле, цените скачат драстично
  • Новини

В Турция положението става все по-зле, цените скачат драстично

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
tqwurqwurkasrkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Цените на месото в Турция са се увеличили с 808 процента за шест години и вече малцина могат да си позволят тази „луксозна“ стока. Но бедата не е само в стомасите, пише ФАЦ.

Минималната работна заплата в Турция е около 400 евро, като на 57 процента от работещите в страната им се налага да се издържат именно с нея, пише Бюлент Мумай във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Той изтъква, че вече дори и на туристите в страната не им е евтино – щом у дома си плащат по шест евро за килограм кайма, а в Турция, където хората получават само по 400 евро на месец, каймата струва 12 евро. За шест години цените на месото са се увеличили с 808 процента, как да ги плащаме, пита Мумай. Дори плодовете и зеленчуците вече са трудно достъпни в земеделска Турция.

 

Авторът отбелязва, че само в рамките на едно десетилетие хората, които могат да си позволят по един плод на ден, са намалели от 57 на 36,5 процента. „В резултат от икономическата политика на Ердоган цените на храните се повишават в продължение на 33 месеца без прекъсване“, пише Мумай.

В статията си за „Франкфуртур алгемайне цайтунг“ турският журналист обръща сериозно внимание и на политическата ситуация: „Не само стомасите ни са в беда. Ние се задушаваме в атмосфера, в която на несъгласните се отказва правото на съществуване. Възраженията спрямо правителството на Ердоган или културната хегемония, която той се опитва да установи, се наказват строго“.

 

Вече и учениците бягат от Турция

На фона на всичко това не е чудно, че вече и учениците искат да напуснат Турция в търсене на по-добър живот на Запад, заключава Бюлент Мумай. След изборната победа на Ердоган броят на молбите за получаване на убежище в Германия, подадени от турци, основно лекари, се е удвоил. Авторът разказва и за пътуване на турски ученици до Италия, по време на което 17-годишен гимназист се отделил от групата си и изчезнал. Учителите се свързали с него, но отговорът му бил: „Не ме търсете, няма да се върна.“ След няколко дни се оказало, че е заминал от Италия за Германия, поискал е убежище и е бил приет в бежански лагер.

 

„Преди време, когато по-възрастни професионалисти напускаха страната, имаше изтичане на мозъци. След протестите в парка Гези през 2013-а година започнаха да напускат младите хора. А сега заминават и учениците от гимназията“, пише журналистът.

 

Има ли решение за проблемите?

„Тагесшпигел“ посочва, че „не съществува панацея, която да реши натрупаните проблеми в Турция с един замах“. Според изданието целта сега трябва да е борбата с инфлацията, което означава по-строга парична политика, т.е. по-високи лихви за кредитите. Правителствените разходи трябва да бъдат увеличени, а централната банка трябва да изкупува чуждестранна валута.

 

Германското издание отбелязва, че когато става дума за Турция, става дума за поне две различни държави: едната е бедна и изнемогва, другата се състои от борещите се за оцеляване хора със средни доходи.

 

За да се отстранят тези регионални неравенства, трябва да се инвестира повече в бедната Турция, и то в рамките на регионална програма за планиране, в която държавата да бъде едновременно и производител, и инвеститор, препоръчва „Тагесшпигел“. Изданието подчертава, че Анкара трябва да постави приоритет върху образованието и здравните услуги. „По друг начин не е много вероятно да се излезе от тази криза.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Всички, които са родени преди 1978 година и имат бонови книжки трябва да знаят това!
Next: Защо плодовете и зеленчуците винаги са на входа на магазина? Причината може да ви изненада

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.