Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Турция положението става все по-зле, цените скачат драстично
  • Новини

В Турция положението става все по-зле, цените скачат драстично

Иван Димитров Пешев юли 13, 2023
tqwurqwurkasrkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Цените на месото в Турция са се увеличили с 808 процента за шест години и вече малцина могат да си позволят тази „луксозна“ стока. Но бедата не е само в стомасите, пише ФАЦ.

Минималната работна заплата в Турция е около 400 евро, като на 57 процента от работещите в страната им се налага да се издържат именно с нея, пише Бюлент Мумай във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Той изтъква, че вече дори и на туристите в страната не им е евтино – щом у дома си плащат по шест евро за килограм кайма, а в Турция, където хората получават само по 400 евро на месец, каймата струва 12 евро. За шест години цените на месото са се увеличили с 808 процента, как да ги плащаме, пита Мумай. Дори плодовете и зеленчуците вече са трудно достъпни в земеделска Турция.

 

Авторът отбелязва, че само в рамките на едно десетилетие хората, които могат да си позволят по един плод на ден, са намалели от 57 на 36,5 процента. „В резултат от икономическата политика на Ердоган цените на храните се повишават в продължение на 33 месеца без прекъсване“, пише Мумай.

В статията си за „Франкфуртур алгемайне цайтунг“ турският журналист обръща сериозно внимание и на политическата ситуация: „Не само стомасите ни са в беда. Ние се задушаваме в атмосфера, в която на несъгласните се отказва правото на съществуване. Възраженията спрямо правителството на Ердоган или културната хегемония, която той се опитва да установи, се наказват строго“.

 

Вече и учениците бягат от Турция

На фона на всичко това не е чудно, че вече и учениците искат да напуснат Турция в търсене на по-добър живот на Запад, заключава Бюлент Мумай. След изборната победа на Ердоган броят на молбите за получаване на убежище в Германия, подадени от турци, основно лекари, се е удвоил. Авторът разказва и за пътуване на турски ученици до Италия, по време на което 17-годишен гимназист се отделил от групата си и изчезнал. Учителите се свързали с него, но отговорът му бил: „Не ме търсете, няма да се върна.“ След няколко дни се оказало, че е заминал от Италия за Германия, поискал е убежище и е бил приет в бежански лагер.

 

„Преди време, когато по-възрастни професионалисти напускаха страната, имаше изтичане на мозъци. След протестите в парка Гези през 2013-а година започнаха да напускат младите хора. А сега заминават и учениците от гимназията“, пише журналистът.

 

Има ли решение за проблемите?

„Тагесшпигел“ посочва, че „не съществува панацея, която да реши натрупаните проблеми в Турция с един замах“. Според изданието целта сега трябва да е борбата с инфлацията, което означава по-строга парична политика, т.е. по-високи лихви за кредитите. Правителствените разходи трябва да бъдат увеличени, а централната банка трябва да изкупува чуждестранна валута.

 

Германското издание отбелязва, че когато става дума за Турция, става дума за поне две различни държави: едната е бедна и изнемогва, другата се състои от борещите се за оцеляване хора със средни доходи.

 

За да се отстранят тези регионални неравенства, трябва да се инвестира повече в бедната Турция, и то в рамките на регионална програма за планиране, в която държавата да бъде едновременно и производител, и инвеститор, препоръчва „Тагесшпигел“. Изданието подчертава, че Анкара трябва да постави приоритет върху образованието и здравните услуги. „По друг начин не е много вероятно да се излезе от тази криза.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

(function(d, s, id){ var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0]; if (d.getElementById(id)) {return;} js = d.createElement(s); js.id = id; js.src = "https://connect.facebook.net/en_US/sdk.js"; fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs); }(document, 'script', 'facebook-jssdk'));

Continue Reading

Previous: Всички, които са родени преди 1978 година и имат бонови книжки трябва да знаят това!
Next: Защо плодовете и зеленчуците винаги са на входа на магазина? Причината може да ви изненада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.