Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В Чехия се родили деца, които се раждат веднъж на няколко милиона
  • Новини

В Чехия се родили деца, които се раждат веднъж на няколко милиона

Иван Димитров Пешев май 3, 2023
czczcsdasrasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Раждането на близнаци винаги е вълнуващо събитие както за родителите, така и за лекарите.

Но в един малък град в Чехия се състояло необичайно събитие, което се случва само веднъж на няколко века.

Когато Александра Кинова разбрала, че е бременна, тя била много щастлива. Бременността вървяла отлично, защото момичето е младо и здраво. Саша се отнасяла много внимателно към ситуацията и когато разбрала на първия ултразвука, че ще има повече от едно бебе, тя го приела спокойно.

В семейството вече се били раждали близнаци, а и с мъжа си се радвали, че ще станат родители на няколко бебета. Но, както се оказало, ги очаквали още новини. След няколко седмици лекарите открили, че жената чака 4 бебета!

Но и тук Александра запазила спокойствие и решила внимателно да се приготви за предстоящото раждане.

Момичето преминало през всички планирани прегледи. И на една от сесиите се открило нещо напълно неочаквано! Лекарите вече са преброили пет бебета. Момичето не можело да се сдържи и избухнало в сълзи. Но не от уплаха, а по-скоро от щастие.

В крайна сметка, не всяка жена вселената избира за такава мисия – пет близнаци се раждат само веднъж на няколко века.

За предстоящата среща с бебетата се готвели много внимателно, както бъдещите родители, така и целият персонал на болницата. Лекари от други градове на Чехия специално дошли в болницата, за да наблюдават раждането на това чудо.

Раждането на тези бебета било наблюдавано от цялата страна, защото според статистиката, която се води от 1949 г., такъв случай не е регистриран никога. Александра и съпругът й си родили 4 сина и 1 дъщеря. Нарекли децата със звучни имена – Даниел, Михаил, Мартин, Алекс и Тереза.

А новизпечените родители с много деца получили много поздравления и подаръци, както от местните жители на Чехия, така и от държавата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Елементарен лек с яйце за кръвната захар – всеки, който го е пробвал не може да го нахвали
Next: Дори след шоуто, Елена постоянно носи подаръка от Евгени-Ето коя е победителката в Ергенът

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.