Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В 4 клас той дал важно обещание на приятелката си със синдром на Даун. След години го спазил
  • Новини

В 4 клас той дал важно обещание на приятелката си със синдром на Даун. След години го спазил

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
bennnqwrqs.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Като деца Бен Мозер и Мери Лапковиц са най-добри приятели. Децата станали приятели във втори клас и практически не се разделили през цялото прогимназиално училище.

Веселото, енергично и усмихнато момченце винаги се грижело за момичето със синдром на Даун.

Момчето пазело приятелката си и не позволявало на другите деца да я обиждат. А в четвърти клас, като видя какъв красавец е по-големият му братовчед, който отивал на своя бал, Бен обещал на Мери: в бъдеще те ще отидат на този празник заедно!

През годините пътищата на децата се разделят. Бен е преместен в друго училище, където става член на местния футболен отбор. Съдбата на Мери също се оказала свързана с този спорт.

Бащата на момичето, учител по математика, тренирал отбора на нейното училище в свободното си време и момиченцето обичало да помага на своя родител.

Мери и Бен се срещнали отново след футболен мач. Разпознавайки своята приятелка от детството, момчето не я подминало. Напротив, думите на отдавнашното обещание изплували в главата на младия мъж.

Без много да му мисли, Бен взел решение и един ден се появил на прага на дома на Мери с куп балони!

Поканата да отидат заедно на бала изненадало момичето. Самата тя първоначално смятала да отиде на празника с приятели. Приятната изненада в лицето на Бен дошла точно навреме!

След като научи, че двойката ще се появи на бала, дори началната учителка, който някога преподавал на двете деца, дошъл там. Жената била извънредно щастлива да види Мери и Бен заедно.

Учителката си спомня: „Бен винаги се грижеше за Мери, като се уверяваше, че е усмихната и щастлива“, казва тя. „Наричах Мери „Малката Мери Слънчицето“, защото тя беше слънчевата светлина в нашата класна стая.“

Цяла вечер Бен, както преди много години, държал под око специалната си приятелка, като държал да се увери, че лицето й винаги е усмихнато.

Братът на Мери пък написал, че Бен е „усмихнал лицето на Мери и върна вярата ми в човечеството“.

Появявайки се в своите тоалети, необичайната двойка се превърнала в абсолютния пирон на вечерта. Мери била щастлива както никога!

 

Смятаме, че родителите на Бен трябва да се гордеят с такъв син. Човекът не се поддал на социалните предразсъдъци и пренесъл приятелството си невредимо през всичките тези години.

От тази история става някак леко на душата …

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредни новини за състоянието на Сашка Васева! Тя проговори
Next: В този БГ град жилищата са най-големи, получавате истински палат

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.