Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • В 7 часа сутринта в жестока катастрофа загинаха двама млади мъже
  • Новини

В 7 часа сутринта в жестока катастрофа загинаха двама млади мъже

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2022
svasvasvkasivaskv.jpg

Булфото

Инцидентът е станал в Габрово

Двама млади мъже загинаха при катастрофа в Габрово.

Инцидентът е станал около 07.00 ч. Лек автомобил на фирма за почистване на офиси се преобърнал и се е ударил в стълб. Инцидентът е изхода на Габрово за Велико Търново.

Не изпускай тези оферти:

Движението е затворено, предаде Нова.


Още криминални новини:

48-годишната Снежана Йолджиева, която уби приятеля си с нож в дома си в смолянския квартал „Устово“, е осъдена на 10 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Снежана е убила Огнян Огнянов- Джурата в къщата си, в спалнята на първия етаж с нож, на 12 юни, 2021 г. Тя живеела на семейни начала с 51-годишния мъж. Джурата е починал на място, а сигналът е подаден лично от нея.

С техническо средства е установено, че жената е била пияна. Двамата редовно употребявали алкохол, и след като се напиели, започвали скандалите между тях, често пъти прерастващи във физическа разправа. В деня на убийството Снежана е имала рожден ден.

Огнян дал на Снежана 50 лева, с които да плати 40 лева дълг, а с останалите 10 лева да си купи подарък. Вечерта Огнян се прибрал пиян от работа. Двамата си сипали водка и почти изпили бутилката. След това станал скандалът, като по думите на Снежана поводът е бил от интимен характер.

Отбранявайки се докопала ножа. Забила го е, но не разбрала, че Огнян е мъртъв. Мислела, че си е легнал да почива. Допила е и неговата чаша и легнала до него и по кръвта часове по-късно разбрала какво се е случило.

Установила, че е кръв, видяла, че има прободна рана, опитала се е да прави изкуствено дишане. Обадила се на тел. 112 и съобщила, че в дома й има труп.


Още криминални новини:

Трима пострадали при катастрофа между кола и бус с турска регистрация на пътя Бургас – Малко Търново. Ранените са отведени в УМБАЛ-Бургас – адекватни и в стабилно състояние. Те са пътували в буса.

Сблъскали са се лек автомобил “Мерцедес Е350” с варненска регистрация и турски бус “Мерцедес Вито”.

Пътната отсечка е частично затворена. Пропускат се само леки коли, които преминават между катастрофиралите автомобили и канавката.

Организиран е обходен маршрут, като движението се отбива през Визица – Граматиково – Малко Търново.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Служител на жандармерията бе открит мъртъв с огнестрелна рана
Next: Трагедия неописуема. Ето кои са новите жертви на войната по пътищата у нас

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.