Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гадателката на Берлускони: Промяната в света тръгва от България
  • Новини

Гадателката на Берлускони: Промяната в света тръгва от България

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
gasfdsdlkfsdlkfgklfdkgfd.png

* Родните ІТ специалисти ще имат огромен принос в изкуствения интелект, ракът става личим, каза Теодора Стефанова

Промяната в света, свързана със старта на суперкомпютъра и изкуствения интелект, тръгва от България. Това заяви световноизвестната ясновидка Теодора Стефанова на премиерата на най-новата й книга „2024 г. Прогнозите на Теодора Стефанова“, която се появява на пазара с клеймото на „Стандарт“. Луксозното издание излиза от печат на 18 декември и ще бъде в ръцете на читателите заедно с вестник „Стандарт“ точно преди Коледа, за да се превърне в перфектния подарък за най-светлите празници.

 

Много съм горда, че първият суперкомпютър ще бъде именно в България. Родните ІТ специалисти ще имат огромен принос в разработването на изкуствения интелект, каза Теодора пред препълненото пространство за премиери на 4-ия етаж на Панаира на книгата в НДК. Водещ на премиерата бе известният журналист Ники Кънчев.

Стотици посетители на най-престижния книжен базар се събраха, за да чуят прогнозите на жената, която целият свят познава като Гадателката на Берлускони. Със суперкомпютъра пари в брой вече няма да има, администрацията ще изчезне. Изкуственият интелект ще бъде свързан с пожарната, бърза помощ и НАП, за да облекчи хората, каза Теодора.

 

Това, че именно „Стандарт“ издава най-новата книга на Теодора Стефанова изобщо не е случайно, каза издателят на медия „Стандарт“ Славка Бозукова. Тя припомни, че първото интервю за българска медия Гадателката на Берлускони дава именно в „Стандарт“ през далечната 1996 г. и то на известната журналистка от медията Неда Попова, която днес е съавтор на „2024 г. Прогнозите на Теодора Стефанова“. Другата причина „Стандарт“ да издаде книгата е фактът, че медията ни винаги се стреми да дава всички гледни точки, каза г-жа Бозукова.

 

Всички имаме нужда от знаци, но Теодора дава нещо повече от значи – книгата й е порта към бъдещето. А най-важното е, че повечето прогнози на Теодора са оптимистични, каза Славка Бозукова.

Тази книга е само малка част от нашата обща работа с Теодора. Първата стъпка, каза Неда Попова. Тя съобщи, че двете със Стефанова ще направят много аудио и визеозаписи, за да разширят изданието и да го превърнат в аудиокнига. Ще направим един модерен аудио-визуален продукт, каза Попова.

 

Благодаря на „Стандарт“ и Славка Бозукова за доверието, каза от своя страна Теодора Стефанова. Тя подчерта, че с много голяма отговорност е приема мисията да напише книга с прогнози за България през следващата година.

 

Не бива да се плашим от роботите. Те няма да вземат работата ни. Но тъй като с тяхна помощ работната седмица ще стане 4-дневна, хората ще си почиват повече. Така ще станат по-креативни, а това ще им донесе повече пари, прогнозира Теодора. И добави, че с голямата промяна хората ще станат по-подредени и по-човечни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още два скока на заплатите. Минималната става 1140 лв.
Next: Две неща задължително трябва да има на елхата. За пари и късмет

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.