Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гадателката на Берлускони: Промяната в света тръгва от България
  • Новини

Гадателката на Берлускони: Промяната в света тръгва от България

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
gasfdsdlkfsdlkfgklfdkgfd.png

* Родните ІТ специалисти ще имат огромен принос в изкуствения интелект, ракът става личим, каза Теодора Стефанова

Промяната в света, свързана със старта на суперкомпютъра и изкуствения интелект, тръгва от България. Това заяви световноизвестната ясновидка Теодора Стефанова на премиерата на най-новата й книга „2024 г. Прогнозите на Теодора Стефанова“, която се появява на пазара с клеймото на „Стандарт“. Луксозното издание излиза от печат на 18 декември и ще бъде в ръцете на читателите заедно с вестник „Стандарт“ точно преди Коледа, за да се превърне в перфектния подарък за най-светлите празници.

 

Много съм горда, че първият суперкомпютър ще бъде именно в България. Родните ІТ специалисти ще имат огромен принос в разработването на изкуствения интелект, каза Теодора пред препълненото пространство за премиери на 4-ия етаж на Панаира на книгата в НДК. Водещ на премиерата бе известният журналист Ники Кънчев.

Стотици посетители на най-престижния книжен базар се събраха, за да чуят прогнозите на жената, която целият свят познава като Гадателката на Берлускони. Със суперкомпютъра пари в брой вече няма да има, администрацията ще изчезне. Изкуственият интелект ще бъде свързан с пожарната, бърза помощ и НАП, за да облекчи хората, каза Теодора.

 

Това, че именно „Стандарт“ издава най-новата книга на Теодора Стефанова изобщо не е случайно, каза издателят на медия „Стандарт“ Славка Бозукова. Тя припомни, че първото интервю за българска медия Гадателката на Берлускони дава именно в „Стандарт“ през далечната 1996 г. и то на известната журналистка от медията Неда Попова, която днес е съавтор на „2024 г. Прогнозите на Теодора Стефанова“. Другата причина „Стандарт“ да издаде книгата е фактът, че медията ни винаги се стреми да дава всички гледни точки, каза г-жа Бозукова.

 

Всички имаме нужда от знаци, но Теодора дава нещо повече от значи – книгата й е порта към бъдещето. А най-важното е, че повечето прогнози на Теодора са оптимистични, каза Славка Бозукова.

Тази книга е само малка част от нашата обща работа с Теодора. Първата стъпка, каза Неда Попова. Тя съобщи, че двете със Стефанова ще направят много аудио и визеозаписи, за да разширят изданието и да го превърнат в аудиокнига. Ще направим един модерен аудио-визуален продукт, каза Попова.

 

Благодаря на „Стандарт“ и Славка Бозукова за доверието, каза от своя страна Теодора Стефанова. Тя подчерта, че с много голяма отговорност е приема мисията да напише книга с прогнози за България през следващата година.

 

Не бива да се плашим от роботите. Те няма да вземат работата ни. Но тъй като с тяхна помощ работната седмица ще стане 4-дневна, хората ще си почиват повече. Така ще станат по-креативни, а това ще им донесе повече пари, прогнозира Теодора. И добави, че с голямата промяна хората ще станат по-подредени и по-човечни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още два скока на заплатите. Минималната става 1140 лв.
Next: Две неща задължително трябва да има на елхата. За пари и късмет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.