Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гала си отряза косата в ефир и смълча милиони зрители
  • Новини

Гала си отряза косата в ефир и смълча милиони зрители

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
zrriaitetlalts.jpg

Пред очите на милионната си публика, водещата на “ На кафе „, Гала , отряза кичур от косата си и така развали перфектната прическа, с която сме свикнали да я виждаме в ефир.

Всъщност най-известната блондинка у нас направи това като жест на съпричастност към 22-годишната Махса Амини, за която се твърди, че била пребита до кмърт в ареста на иранската столица Техеран.

Тя е задържана от моралната полиция, защото носила хиджаба си твърде отпуснат и от него се виждал кичур коса.

 

Не изпускай тези оферти:

Протести заляха Иран след смъртта на младата Масха и се превърнаха в централна тема по всички емисии новини, а действията в подкрепа на жените в Иран не закъсняха.

В социалните мрежи се появи тенденция мъже и жени да режат част от косата си в знак на солидарност. Марион Котияр, Изабел Юпер, Жулиет Бинош и още много други френски актриси направиха видео, в което отрязват част от косата си.

В призива за солидарност се включиха и известни имена от българския екран и сцена. Към Йоанна Темелкова, Дария Симеонова, Юлиян Вергов, Ирмена Чичикова, на Титова и Алек Алексиев заедно с двете им дъщери – Ая и Хана, преди минути се присъедини и Гала.

По същото време и в конкурентното предаване на „На кафе“-„Преди обед“ събитията в Иран бяха дискутирани надълго и широко, но Деси Стоянова не си пипна прическата.

Видеото с нашите звезди, които се присъединиха към кампанията, може да гледате по-долу:

Още новини:

Певицата Рут Колева с ексклузивен коментар в за фотосесията, която снима върху монумента в памет на загиналите в Априлското въстание в Перущица. По случая беше подаден и сигнал до прокуратурата.

Този паметник е срамен по две причини, смята певицата. Първата от тях била, че управлението, довело до състоянието му, не е разследвано от прокуратурата.

„Втората причина, по която този паметник е срамен, е неговата символика, защото този бутафорен, празен, изкуствен саркофаг всъщност е един символ на това как комунистическият режим със своите окървавени ботуши гази върху паметта на загиналите в Априлското въстание и се опитва да препише същото геройство на Септемврийското въстание, което е кървав преврат„, коментира Колева пред „Здравей България“ по Нова тв.

Тя заяви, че в нито един момент тя и екипът, заснел фотосесията, не са знаели за символиката на паметника. „Беше избран случайно. Не сме имали намерение да поругаем или оскверним каквато и да било историческа памет, свързана с нашата история или българските герои„, категорична беше Колева, която се извини за случилото се.

Артистът уточни, че фотосесията е за модно списание. „Много сериозно подцених ситуацията. Подцених и това, че в такива моменти се активизират псевдопатриоти и политици„, призна Рут Колева. По думите й на мястото на снимките екипът открил „тотална разруха„. „На това място има спринцовки, презервативи, свастики, нецензурни думи, графити – абсолютен разпад„, коментира тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отвратителни и скандални разкрития от граничари, след гибелта на Петър Бъчваров
Next: Астрологията разкри: Най-умните деца се раждат през този месец

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.