Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гала си отряза косата в ефир и смълча милиони зрители
  • Новини

Гала си отряза косата в ефир и смълча милиони зрители

Иван Димитров Пешев ноември 9, 2022
zrriaitetlalts.jpg

Пред очите на милионната си публика, водещата на “ На кафе „, Гала , отряза кичур от косата си и така развали перфектната прическа, с която сме свикнали да я виждаме в ефир.

Всъщност най-известната блондинка у нас направи това като жест на съпричастност към 22-годишната Махса Амини, за която се твърди, че била пребита до кмърт в ареста на иранската столица Техеран.

Тя е задържана от моралната полиция, защото носила хиджаба си твърде отпуснат и от него се виждал кичур коса.

 

Не изпускай тези оферти:

Протести заляха Иран след смъртта на младата Масха и се превърнаха в централна тема по всички емисии новини, а действията в подкрепа на жените в Иран не закъсняха.

В социалните мрежи се появи тенденция мъже и жени да режат част от косата си в знак на солидарност. Марион Котияр, Изабел Юпер, Жулиет Бинош и още много други френски актриси направиха видео, в което отрязват част от косата си.

В призива за солидарност се включиха и известни имена от българския екран и сцена. Към Йоанна Темелкова, Дария Симеонова, Юлиян Вергов, Ирмена Чичикова, на Титова и Алек Алексиев заедно с двете им дъщери – Ая и Хана, преди минути се присъедини и Гала.

По същото време и в конкурентното предаване на „На кафе“-„Преди обед“ събитията в Иран бяха дискутирани надълго и широко, но Деси Стоянова не си пипна прическата.

Видеото с нашите звезди, които се присъединиха към кампанията, може да гледате по-долу:

Още новини:

Певицата Рут Колева с ексклузивен коментар в за фотосесията, която снима върху монумента в памет на загиналите в Априлското въстание в Перущица. По случая беше подаден и сигнал до прокуратурата.

Този паметник е срамен по две причини, смята певицата. Първата от тях била, че управлението, довело до състоянието му, не е разследвано от прокуратурата.

„Втората причина, по която този паметник е срамен, е неговата символика, защото този бутафорен, празен, изкуствен саркофаг всъщност е един символ на това как комунистическият режим със своите окървавени ботуши гази върху паметта на загиналите в Априлското въстание и се опитва да препише същото геройство на Септемврийското въстание, което е кървав преврат„, коментира Колева пред „Здравей България“ по Нова тв.

Тя заяви, че в нито един момент тя и екипът, заснел фотосесията, не са знаели за символиката на паметника. „Беше избран случайно. Не сме имали намерение да поругаем или оскверним каквато и да било историческа памет, свързана с нашата история или българските герои„, категорична беше Колева, която се извини за случилото се.

Артистът уточни, че фотосесията е за модно списание. „Много сериозно подцених ситуацията. Подцених и това, че в такива моменти се активизират псевдопатриоти и политици„, призна Рут Колева. По думите й на мястото на снимките екипът открил „тотална разруха„. „На това място има спринцовки, презервативи, свастики, нецензурни думи, графити – абсолютен разпад„, коментира тя.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отвратителни и скандални разкрития от граничари, след гибелта на Петър Бъчваров
Next: Астрологията разкри: Най-умните деца се раждат през този месец

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.