Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Генерал Мутафчийски: Няма как да се наредя до тези хора, отвратен съм!
  • Новини

Генерал Мутафчийски: Няма как да се наредя до тези хора, отвратен съм!

Иван Димитров Пешев ноември 30, 2022
enenegasmastast.jpg

„Да се закълнеш в знамето и да служиш на родината, наистина си специален!
В тези чалгаджийки времена колко хора ще застанат да дадат клетва под знамето да служат на родинита, да обрекат живота си на родината? Вие сте се обрекли да служите на родината, вие няма да ставате бизнесмени и адвокати, вие ще служите на родината и затова ви поздравявам“.

Така емоционално завърши лекцията си началникът на ВМА генерал-майор професор, д.м.н., FACS Венцислав Мутафчийски пред студенти и преподаватели от УниБИТ, предава Епицентър.
В препълнената тържествена зала на учебното заведение генералът беше представен от проф. Стоян Денчев, председател на Общото събрание на УниБИТ.

Проф. Мутафчийски разказа за развитието на ВМА като най-елитната болница в България, изтъкна ролята на военната медицина за националната сигурност, припомни трите цели на армията и участието на българските военни в мисиите по света.

И естествено се спря на ковид-кризата у нас и последиците от нея.

Не изпускай тези оферти:

„Опасността не е отминала. Все по-често ще се сблъскваме с такива вируси, защото все по-чести са контактите ни животни и така си прехвърляме вируси. Важното е да покажем зрялост и отговорност“, подчерта началникът на ВМА.

Ген. Мутафчийски обърна специално внимание на поуките, които са си взели във ВМА от сблъсъка с коронавируса. Днес болницата може да се гордее със собствен диагностичен център, където на едно място е събран целият процес по диагностицирането на вируса, както и с подготвени кадри.
Генералът изрично подчерта, че и в армията, и в медицината е много важно прогнозирането и превантивната подготовка. И разказа как първата група във ВМА, натоварена да следи информациите от Китай за нахлуването на ковид-19, е била създадена още на 20.ХII.2019 година, далеч преди тази тема да бъде предмет на обществения интерес в България.

А първата му заповед като началник на ВМА за това как болницата да мине в съответните степени на готовност за справяне с ковид-вълната е от 30.I.2020 г. (40 дни преди да бъде регистриран първият случай на ковид у нас).
„Това е философия – да предвидиш, да бъдеш с два хода напред. Когато си подготвен – може да избегнеш първия удар“, разкри тактиката си пред студентите ген. Мутафчийски.

„Шаржовете ме забавляват, никога не са ме обиждали, нека хората да се забавляват“, отговори генералът на въпрос за отношението му към критиките и за това, че той, като застъпник на по-твърдите мерки, пое негативната емоция на хората, когато беше председател на Националния оперативен щаб (НОЩ).

И подчерта. „Нещата с ковид-19 бяха сериозни. Хората не са виновни, те бяха използвани и манипулирани от политиците.“
За първи път след истерията около коронавируса ген. Мутафчийски си позволи да даде сдържана, но безкомпромисна оценка за поведението на политиците по това време – разбира се, без да назовава конкретни имена. „Тогава се отвратих. На мнозина не им пука за живота, 33 000 българи си отидоха за този период. И после ме питаха дали искам да стана политик. Не! Аз не можех да се наредя сред тези хора.“

Според шефа на ВМА „този процес не е бил само в България“. Ген. Мутафчийски даде пример с разнобоя между демократи и републиканци в САЩ, които се разминаваха в оценките си за К-19 и начините за борба с вируса.
„Не слушайте политици, на които им предстоят избори. Слушайте Меркел, която като майка на нацията каза: „Дайте да бъдем единни, да се ваксинираме“.

С болка за отношението към неговите призиви тогава за масова ваксинация ген. Мутафчийски цитира роден политик, на когото спести името, но който в разгара на ковид-вълната казал: „Знам че Мутафчийски е прав, важно е да се клати държавата“.

От залата го попитаха за оценката му за поведенето на журналистите и медиите по време на работата на НОЩ. Генералът беше кратък: „Те бяха функция на политиците“.
Въпросът: „Не можахте ли да им повлияете“, получи следния отговор: „Срещах се с много журналисти, една част от тях са отговорни, но от доста съм отвратен“.

Ген. Мутафчийски разказа с особена гордост за 116-те курсанти във ВМА, които получават едновременно и военно, и медицинско образование. Той отдели дължимото на своя предшественик ген. Тонев, по чието време ВМА започна да се превръща във високотехнологична болница.

И днес, продължавайки и надграждайки тази линия, ВМА е най-добре оборудваната, най-реномираната и най-добре кадрово обезпечена болница в България със собствен обучителен център, която има „роля-2 усилена“ по стандартите на НАТО и на която 80% от пациентите са цивилни.

ВМА е топ-болницата в България. При реална военна обстановка нашата цел е да докараме в болницата живи ранените и за това трябва да има обучени хора, които да могат да поддържат жизнените функции на тежко пострадалите и тежко ранените, посочи шефът на МВА.

„На тези момчета и момичета, които участват в нашата програма не им спестяваме трудностите, които ги очакват, за да не си изграждат въздушни кули и след това да претърпят разочарования. Те са много монитиварни. Винаги им се радвам и им казвам, че те струват много повече от всички останали, защото те са избрали да се врекат в служба на родината и да се закълнат в знамето на военнта служба! Колко младежи биха го направили днес? Затова им казах, че те са специални“, разкри ген. Мутафчийски.

„Нашата професия е изключително рискова. На всеки един лекар му трябват не само умения, за да бъде лекар, явно трябва и нещо друго. Трябва да има сърце, за да жертва живота си за живота на другите“, подчерта професорът-коремен хирург, който е признат по целия свят и е един от двамата българи, членове на дружеството на американските хирурзи.

Накрая под звуците на „Моя страна, моя България“ генералът се разписа в почетната книга на УниБИТ като пожела на студентите да служат с ум и сърце на родината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деси Атанасова взриви ефира: Имам тревожни новини. Идвам от временната комисия
Next: Тези чужди граждани разпродават имотите си по морето като бесни, ето защо

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.