Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Запрянов извади доказателства, че Русия е взривила камиона на Кримския мост с термитна бомба най-вероятно
  • Новини

Ген. Запрянов извади доказателства, че Русия е взривила камиона на Кримския мост с термитна бомба най-вероятно

Иван Димитров Пешев октомври 14, 2022
rasruasroasriasr.jpg

След като правителството излезе с официална позиция, можем да смятаме, че България е изчистила своето име. Това каза пред Нова Нюз бившият зам.-министър на отбраната Атанас Запрянов.

Внушението, че България има нещо общо, не е случайно. На руската страна е необходимо да дефинира международно участие срещу нейните интереси и да се върви по линията, която Путин следва отдавана, че в събитията в Украйна са намесени западни държави, заяви ген. Запрянов по повод твърденията на Русия, че камионът, взривил се на Кримския мост, е тръгнал от България.

Целта за България е да се дестабилизира управлението, да се появи съмнение, да се мобилизира проруският елемент в България, добави той.

Абсурдно е подобно количество взрив да премине толкова граници. Това, което се случило, е подготвено и извършено в Русия. Не е възможно толкова голямо количество взрив да влезе в Русия, без да е засечено. Но руснаците нямат интерес да кажат истината, подчерта бившият зам.-министър на отбраната.

Не изпускай тези оферти:

Ето как шофьорът на камиона-бомба е провалил най-важната част от атентата на Кримския мост

Интересно е как е изчислено точно в този момент да се взриви бомба и на моста да има влакова композиция с цистерни с гориво. Руските разследващи трябва да кажат какъв вид е взривното вещество, шофьорът самоубиец ли е или камионът е взривен дистанционно.

Ако е използван термитен взрив, нещата опират до Русия, Украйна не разполага с такава технология, коментира ген. Атанас Запрянов.

Демократичният свят подозира, че това събитие се използва веднага от Путин като оправдание за удари по цивилното население а Украйна, което се квалифицира като терористичен акт в международното право.

Взривът може да е замислен с цел да послужи като развързване на ръцете на Русия за подобен тип бойни действия, каза още ген. Запрянов.

Той бе категоричен, че страната ни трябва да предостави военна помощ на Украйна и има с какво да помогне на нападнатата страна.

Още новини от войната:

Бесарабски българин от Болградски район е загинал в защита на Донецка област, съобщават на Фейсбук страницата си от Городненската община. Сержант Виктор Горбан, родом от българското село Нови Троян, е бил убит по време на изпълнение на бойна задача.

От Городненската община също така съобщават, че жителите ѝ ще посрещнат загиналия си сънародник, образувайки жива верига от двете страни на пътя, за да го почетат, съобщава БТА.

Бесарабски българин загина в боевете в Украйна

Само преди седмица се разбра за още двама българи от Болградски район – Александър Калов и Игор Попаз, загинали по време на изпълнение на бойни задачи в битките за Херсонска област.

Старши лейтенант Александър Калов е командир на десантно-щурмова рота на войскова част на морската пехота. Болградчани се сбогуваха със своя съгражданин на 6 октомври. „Болград изпраща в последния му път своя син Александър Калов, който загина в Херсонска област, защитавайки земята ни от руските нечовеци“, написа Телеграм каналът „Топор“.

35-годишният командир на десантно-щурмова рота на отделен пехотен батальон на морската пехота старши лейтенант Александър Калов е загинал на 1 октомври по време на боевете за освобождаване на Херсонска област в резултат на множество осколкови рани.

„Александър беше добре познат в града, тъй като баща му дълго време беше кмет на Болград, а майка му работеше в отдела за образование. Болградчани изпратиха своите сънародници на колене, отдавайки последна почит на Героя, застанал в защита на всеки един от нас и дал живота си в тази борба“, допълва „Топор“.

Приятелите помнят Александър като силен и много мил човек. За съжаление, мъжът нямаше време да създаде семейство, така че цялата вселена умря с него, която вече няма да се появи на Земята, пише още в портала.

Погребението на другия българин – Игор Попаз, бе на 7 октомври в родното му село Виноградовка.

„Игор Иванович, родом от село Виноградивка, загина по време на ракетен и артилерийски обстрел на фронта. Героят беше само на 36 години. Той остави сиротен син и съпруга сама“, съобщи каналът „Топор“.

„Вечна памет на храбрия защитник на Родината! Героите не умират, те живеят в сърцата ни!“, писа друг канал – Юг Today.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бесен скандал разтърси ефира, Цветанка Ризова се видя в чудо
Next: От НОИ с горещи новини, касаещи всички пенсионери

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.