Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Мутафчийски разтърси България с тези думи
  • Новини

Ген. Мутафчийски разтърси България с тези думи

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
genemtautaufaf.jpg

Началникът на ВМА ген. Венцислав Мутафчийски направи разтърсваща и пламенна реч към курсантите си. Вие сте различни, носете с гордост униформата си, обърна се той към тях.

Ето какво бе споделено във Facebook профила на ВМА по този повод:

Началникът на ВМА към новоприетите курсанти: Вие сте различни, носете с гордост униформата си! 20 младежи, които са част от шестия випуск по специалността „Военен лекар“, вече започнаха своето обучение, като предстои в средата на месец септември да положат военна клетва.

Поздравявам ви с това, че приехте едно предизвикателство, което малцина на вашата възраст биха поели в днешно време. Задавали ли сте си въпроса колко хора биха се заклели пред знамето на Република България да служат на Родината. Много малко, само избрани и вие сте сред избраните. Поздравявам ви за този кураж – това е голяма отговорност.

Не изпускай тези оферти:

С тези думи началникът на ВМА генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS приветства новоприетите курсанти, които присъстваха на отбелязването на 144-ата годишнина от създаването на Военномедицинската служба в България.

Носете с гордост униформата си. Каква по-голяма гордост от това да носиш униформа?! Вие вече сте доказали, че сте други хора. Наследници сте на една много сериозна институция, която успя да запази своите лидерски позиции в общественото здравеопазване.

Това е най-съвременната болница, с най-добрите специалисти и техника. Във военно отношение се стремим да достигаме най-добрите практики в натовските войски, заяви още началникът на ВМА.

Той подчерта, че пред курсантите предстоят много изпитания и затова трябва да положат усърдие и постоянство в ученето: Предстои ви да се доказвате непрекъснато, както и много трудни моменти. Имате сериозна работа пред вас, но сигурен съм, че ще се справите. Затова бъдете изключително дисциплинирани.

Ние ще ви предоставим възможности за квалификация в най-добрата болница. Водещи сме в редица направления в медицината, да не кажа, че останахме последните мохикани в някои дейности.

Във ВМА работят едни от най-добрите в България специалисти и вие имате шанс да се учите от тях. Ако сте готови за предизвикателствата, имате реален шанс да участвате във всички тези процеси, а защо не и да ги ръководите. В крайна сметка, лимитите на нашите амбиции са само в главите ни. Ако си поставите ниски цели, няма как да постигнете големи неща. Не си поставяйте ниски цели! Забравете за лимитите!

Искам да станете забележими, призова още генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS и подчерта, че още от студентската скамейка курсантите трябва да се готвят за конкуренция.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Динко от Ямбол пострада жестоко, целият е потрошен, транспортират го с хеликоптер до София
Next: Тя ще ни оправи! Ето какво обеща да напраеи Луна като спечели изборите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.