Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГЕРБ се готви за избори
  • Новини

ГЕРБ се готви за избори

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
kricoohoyy.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

ГЕРБ се готви за избори. Това стана ясно от декларация на ПГ на ГЕРБ – СДС, прочетена днес от парламентарната трибуна от председателя на групата Десислава Атанасова. Публикуваме я без редакторска намеса:

Уважаеми господин председател,

Уважаеми народни представители,

Страстната и Светлата седмици бяха време за размисъл, за преоценка, за искане на прошка и за изправяне на грешките. Беше време за покаяние. Само, че това важи за някой, който има страх от Бога и срам от хората. Лидерите на партиите от мнозинството доказаха, че нямат срам от хората. Страх от Бога те изобщо знаят ли какво е?

Преди Великден мнозинството в тази зала си гласува десетдневна почивка, защото, колеги, много се бяхте изморили. Изморихте се от нищоправене. Изморихте се от собствената си управленска немощ. Изморихте се да не можете да вземете нито едно решение без да нарушите Конституцията. Изморихте се от това да гледате как държавата катастрофира, а всички нейни системи се разпадат. Изморихте се от скандалите при кадровите ви назначения и боя по министерски кабинети. Изморихте се да слушате вашия министър-председател да не може да свърже две смислени изречения на български език. Изморихте се от лъжите му, неговите и на неговите съдружници. Изморихте се да се гърчите, за да се измъкнете от необходимостта да направите единствено възможния цивилизицонен избор по отношение на войната в Украйна. Изморихте се да мислите как да предадете националния ни интерес по отношение на Северна Македония. Изморихте се да мразите и да се мразите едни-други. Изморихте се да излагате себе си и да излагате страната. Всичко това наистина е много изморително. Народът също се измори да гледа всичко това, цялата тази ваша агония.

Само в последните десет почивни за вас дни, назначеното от вас правителство, освободено от парламентарен контрол, извърши следното:

– инсталира посредник при доставките на газ, благодарение на който цената на газа ще се увеличи с най-малко 30%. Маржът между старата и новата цена е 100 милиона лева месечно. Новият директор на „Булгаргаз“ ЕАД е служител на дружеството посредник. Всички знаят името на фирмата-посредник и е ясно кой има изгода от това.

– започна разрушаването на едно от най-старите държавни дружества „Български пощи“. Всички знаят името на вашия човек, който има изгода от това.

– за директор на НЕК е назначен служител на частно дружество – търговец на електроенергия. Всички знаят кой ще има изгода от това.

– износът на оръжие за Украйна върви с пълна сила, през фирми-посредници. Знаят се имената на фирмите. Знае се кой има изгода от това. Знае се името и на вицепремиера, отговарящ за сделките с оръжие.

– министърът на иновациите обяви, че средствата за иновации ще се разпределят не от министерството, а от подизпълнител-частна фирма-консултант. Скоро ще научим името и на тази фирма и кой от приятелите на Кирчо, Асен и Даниел е нейният управител

Колеги, ама вие за какви мислите българите? Толкова ли презирате българите, че си въобразявате, че можете да правите с тях каквото си поискате? Наистина ли смятате, че ще ви търпим още дълго да се държите с България като с окупирана страна, която вие имате право да плячкосвате и разрушавате?

Колеги от проекта „Продължаваме промяната“. Питаме се, освен Кирил, Асен, Даниел, Лена и другите, и вие ли нямате срам от хората? Не се ли срамувате да погледнете в очите избирателите си? Всъщност знаете ли кои са вашите избиратели? Хората се срамуват да кажат, че са гласували за вас, но поне вие не се ли срамувате от тях? Не се ли срамувате от своите лидери? Вие до кога смятате да им позволявате да забогатяват от ваше име и за наша обща сметка? На каква цена съучаствате и подпомагате тези безчинства, на които ставаме свидетели?

Колеги от БСП, „Има такъв народ“ и „Да, България“. Срещу какво и за колко продадохте доверието и надеждите на вашите избиратели?

Питаме левите и десните избиратели: вие, доволни ли сте? Доволни ли сте от цените, доволни ли сте от инфлацията, доволни ли сте от обедняването, доволни ли сте от нарастналата престъпност? Доволни ли сте от политическите, морални унижения, на които ви подлагат? На вас какво ви обещаха вашите политически лидери? Може би зрелища? А хляб обещаха ли ви? Или за вас са зрелищата, а хлябът е само за тях?

При управлението на ГЕРБ може би нямаше толкова зрелища, но имаше хляб за всеки. Сега няма хляб, освен за неколцина политически лидери и техните приятели, а за всички останали има едно много пошло зрелище.

Сега от ляво и от дясно ще станат и ще започнат като в транс да повтарят колко лошо е било при ГЕРБ. Не си правете труда, колеги. Вече ставате жалки. Никой не е станал добър само, защото е обяснявал колко някой друг е бил лош. Всички ви разбраха що за стока сте. Оттук-нататък всяка ваша изречена лоша дума срещу ГЕРБ на вас ще ви отнема по един, а на нас ще ни носи по още един избирател. Колкото повече риете срещу ГЕРБ, толкова повече закопавате себе си. Вече го изпитахте. Искате ли още?

На три избора през миналата година българският народ много ясно каза, че управление на страната без ГЕРБ не е възможно. Без нас не е възможна съдебна реформа. Без ГЕРБ не е възможна никаква реформа. Без ГЕРБ не е възможно изменение на Конституцията. Без ГЕРБ не е възможно да се вземе което и да е решение от геополитическо и национално значение. Но, че това мнозинство повече не може да управлява страната, е съвършено очевидно. Всички извън тази зала го виждат. Вие се провалихте. Вие не можете. Вие нямате право повече да се упражнявате върху българския народ, докато вашите представители в изпълнителната власт крадат като за последно.

Президентът Радев използва термина „шарлатани“. Господин Радев, а какво ще кажете за думата „мародери“? Вие сте военен и знаете какво са „мародерите“. Това са хора, които използват войната, за да крадат. Вашите отрочета използват предтекста на войната, за да крадат. Ще ги спрете ли или не можете? Вие изобщо ще съградите ли нещо или ще продължите да разрушавате? Ако целта е да се разрушава България, вашите отрочета засега се справят много добре. Ако вие лично искате да я разрушите, можете да продължавате да удряте политическата система. Това, впрочем, е част от хибридната война, нали? Вие го знаете, но и ние го знаем.

Ако българите попитат какво смята да прави ГЕРБ, ГЕРБ прави следното. ГЕРБ се готви за избори. ГЕРБ се подготвя отново да поеме управлението на страната. И ГЕРБ се подготвя да прави реформи. Да осъществи промяната, която тези тук ви излъгаха, че ще извършат, а се оказа, че са дошли само за да откраднат каквото могат и да си тръгнат. Ние, за разлика от тях нямаме друга родина и не сме се клели в чужди държави. Ние ще довършим образователната реформа, ние ще довършим здравната реформа, ние ще реформираме пенсионната и социалните системи. Ние сме тези, които ще направят съдебната реформа и тя ще е такава, че никой няма да може да бъде вкарван в арест и държан там, без съд и присъда. Ние ще гарантираме справедливост, защото сме платили цената на безправието. Отсега предупреждаваме, че ще изчегъртаме посредниците, комисионерите и мародерите, колкото и платени протести срещу нас да организират и каквито и манипулации и фалшификати да измислят. И не на последно място – ще довършим всички магистрали, защото българите така искат, защото така трябва и защото само ние можем.

Дотогава ще сме тук, за да не позволим на шайката да разруши страната ни, а след това ще вложим цялата енергия и експертиза, за да я изправим отново!

Христос воскресе!

България ще възкръсне и след Вашето управление!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Съдбовна новина за участието на България във Войната! Пада ли правителството?
Next: Правителството взе тежкото решение за Украйна, но Петков лично съобщи какво ни очаква

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.