Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Правителството взе тежкото решение за Украйна, но Петков лично съобщи какво ни очаква
  • Новини

Правителството взе тежкото решение за Украйна, но Петков лично съобщи какво ни очаква

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
eptatkatka.jpg

Той съобщи, че България е в напреднали директни преговори със САЩ и Египет за доставки на втечнен газ.

„И се надяваме, че ако тези преговори са успешни, цената на общия микс няма да надвишава цената на газа, който получавахме от руския енергиен гигант“, каза още Петков и изрази надежда, че „не само диверсифицираме, а ще бъдем отговор за целия регион – чак до Украйна“.

Премиерът обясни пред депутатите защо се е стигнало до спиране на подаването на руския газ за България. И отново подчерта, че България няма да плаща на „Газпром“ в рубли.

„При плащане в рубли, ние не знаем каква ще е цената на газа, защото това зависи от курса долар-рубли или евро-рубли. Ако ползваме тази схема за превалутиране ще вкараме посредник. Вкарвайки посредник между нас и „Газпром“, вкарваме страна, която не е по договор. Плащайки й нищо не гарантира дали ще си получим газа или ако не – дали ще си получим парите. Руската страна всъщност казва – нарушаваме договора едностранно и доставките ви не са сигурни, защото вкарваме трета страна. Говорим за ясно нарушаване на договора и извиване на ръце“, каза още Кирил Петков.

Министър-председателят бе категоричен, че правителството е било подготвено за този сценарий.

„Още с влизането ни в Министерски съвет, ние започнахме да работим за диверсификацията. Ежеседмично проследявахме процеса по строителството на газовата връзка с Гърция. Успяхме да договорим ясна дата за завършване на интерконектора – 30 юни. Тази дата ще може да стане реална“, обясни той.

По думите му, в момента София преговаря с властите в Баку, за да бъдат възстановени доставките на азерски газ в пълен обем преди 30 юни.

„Имахме готов план, ако „Газпром“ спре доставките, за да не спре подаването до крайните клиенти и домакинствата да не усетят проблема. Въпреки че руската компания ни даде 24 часа, газоподаването нито намаля, нито цената е скочила. Всичко е под контрол“, заключи премиерът.

Шефът на „Булгартрансгаз“: Няма риск от въвеждане на ограничителен режим

Към момента газопреносната система на България функционира в нормално състояние и режимът на работа се осъществява от 26 април, когато диспечерите ни получиха уведомление, че одобрените заявки за 27 април от „Газпром“ ще бъдат нулеви. Това не доведе до сътресения, няма реална опасност за въвеждане на ограничителен режим. Това каза пред депутатите изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов.

По думите му към 4 май в хранилището в Чирен са налични над 103 милиона куб. метра газ.

„Тези количества биха осигурили около 40 на сто от лятното потребление на България за период от 42 дни. Ние сме нагнетили допълнителни количества в хранилището за наша сметка. Газопреносната мрежа е в задоволително техническо състояние. Можем да приемем количества от съседни оператори“, добави Малинов.

Шефът на Българския енергиен холдинг Иван Андреев заяви, че е осигурен финансовият ресурс, привлечени са допълнително консултанти, които да осигурят анализ на договорите и на отношенията с „Газпром“. Холдингът подпомага усилията на „Булгаргаз“ и „Булгартрангаз“, издадени са заповеди, осигурено е финансирането, заяви Андреев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ГЕРБ се готви за избори
Next: Д-р Щонова: Хора, просто яжте малко

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.