Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГЕРБ се готви за избори
  • Новини

ГЕРБ се готви за избори

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
kricoohoyy.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

ГЕРБ се готви за избори. Това стана ясно от декларация на ПГ на ГЕРБ – СДС, прочетена днес от парламентарната трибуна от председателя на групата Десислава Атанасова. Публикуваме я без редакторска намеса:

Уважаеми господин председател,

Уважаеми народни представители,

Страстната и Светлата седмици бяха време за размисъл, за преоценка, за искане на прошка и за изправяне на грешките. Беше време за покаяние. Само, че това важи за някой, който има страх от Бога и срам от хората. Лидерите на партиите от мнозинството доказаха, че нямат срам от хората. Страх от Бога те изобщо знаят ли какво е?

Преди Великден мнозинството в тази зала си гласува десетдневна почивка, защото, колеги, много се бяхте изморили. Изморихте се от нищоправене. Изморихте се от собствената си управленска немощ. Изморихте се да не можете да вземете нито едно решение без да нарушите Конституцията. Изморихте се от това да гледате как държавата катастрофира, а всички нейни системи се разпадат. Изморихте се от скандалите при кадровите ви назначения и боя по министерски кабинети. Изморихте се да слушате вашия министър-председател да не може да свърже две смислени изречения на български език. Изморихте се от лъжите му, неговите и на неговите съдружници. Изморихте се да се гърчите, за да се измъкнете от необходимостта да направите единствено възможния цивилизицонен избор по отношение на войната в Украйна. Изморихте се да мислите как да предадете националния ни интерес по отношение на Северна Македония. Изморихте се да мразите и да се мразите едни-други. Изморихте се да излагате себе си и да излагате страната. Всичко това наистина е много изморително. Народът също се измори да гледа всичко това, цялата тази ваша агония.

Само в последните десет почивни за вас дни, назначеното от вас правителство, освободено от парламентарен контрол, извърши следното:

– инсталира посредник при доставките на газ, благодарение на който цената на газа ще се увеличи с най-малко 30%. Маржът между старата и новата цена е 100 милиона лева месечно. Новият директор на „Булгаргаз“ ЕАД е служител на дружеството посредник. Всички знаят името на фирмата-посредник и е ясно кой има изгода от това.

– започна разрушаването на едно от най-старите държавни дружества „Български пощи“. Всички знаят името на вашия човек, който има изгода от това.

– за директор на НЕК е назначен служител на частно дружество – търговец на електроенергия. Всички знаят кой ще има изгода от това.

– износът на оръжие за Украйна върви с пълна сила, през фирми-посредници. Знаят се имената на фирмите. Знае се кой има изгода от това. Знае се името и на вицепремиера, отговарящ за сделките с оръжие.

– министърът на иновациите обяви, че средствата за иновации ще се разпределят не от министерството, а от подизпълнител-частна фирма-консултант. Скоро ще научим името и на тази фирма и кой от приятелите на Кирчо, Асен и Даниел е нейният управител

Колеги, ама вие за какви мислите българите? Толкова ли презирате българите, че си въобразявате, че можете да правите с тях каквото си поискате? Наистина ли смятате, че ще ви търпим още дълго да се държите с България като с окупирана страна, която вие имате право да плячкосвате и разрушавате?

Колеги от проекта „Продължаваме промяната“. Питаме се, освен Кирил, Асен, Даниел, Лена и другите, и вие ли нямате срам от хората? Не се ли срамувате да погледнете в очите избирателите си? Всъщност знаете ли кои са вашите избиратели? Хората се срамуват да кажат, че са гласували за вас, но поне вие не се ли срамувате от тях? Не се ли срамувате от своите лидери? Вие до кога смятате да им позволявате да забогатяват от ваше име и за наша обща сметка? На каква цена съучаствате и подпомагате тези безчинства, на които ставаме свидетели?

Колеги от БСП, „Има такъв народ“ и „Да, България“. Срещу какво и за колко продадохте доверието и надеждите на вашите избиратели?

Питаме левите и десните избиратели: вие, доволни ли сте? Доволни ли сте от цените, доволни ли сте от инфлацията, доволни ли сте от обедняването, доволни ли сте от нарастналата престъпност? Доволни ли сте от политическите, морални унижения, на които ви подлагат? На вас какво ви обещаха вашите политически лидери? Може би зрелища? А хляб обещаха ли ви? Или за вас са зрелищата, а хлябът е само за тях?

При управлението на ГЕРБ може би нямаше толкова зрелища, но имаше хляб за всеки. Сега няма хляб, освен за неколцина политически лидери и техните приятели, а за всички останали има едно много пошло зрелище.

Сега от ляво и от дясно ще станат и ще започнат като в транс да повтарят колко лошо е било при ГЕРБ. Не си правете труда, колеги. Вече ставате жалки. Никой не е станал добър само, защото е обяснявал колко някой друг е бил лош. Всички ви разбраха що за стока сте. Оттук-нататък всяка ваша изречена лоша дума срещу ГЕРБ на вас ще ви отнема по един, а на нас ще ни носи по още един избирател. Колкото повече риете срещу ГЕРБ, толкова повече закопавате себе си. Вече го изпитахте. Искате ли още?

На три избора през миналата година българският народ много ясно каза, че управление на страната без ГЕРБ не е възможно. Без нас не е възможна съдебна реформа. Без ГЕРБ не е възможна никаква реформа. Без ГЕРБ не е възможно изменение на Конституцията. Без ГЕРБ не е възможно да се вземе което и да е решение от геополитическо и национално значение. Но, че това мнозинство повече не може да управлява страната, е съвършено очевидно. Всички извън тази зала го виждат. Вие се провалихте. Вие не можете. Вие нямате право повече да се упражнявате върху българския народ, докато вашите представители в изпълнителната власт крадат като за последно.

Президентът Радев използва термина „шарлатани“. Господин Радев, а какво ще кажете за думата „мародери“? Вие сте военен и знаете какво са „мародерите“. Това са хора, които използват войната, за да крадат. Вашите отрочета използват предтекста на войната, за да крадат. Ще ги спрете ли или не можете? Вие изобщо ще съградите ли нещо или ще продължите да разрушавате? Ако целта е да се разрушава България, вашите отрочета засега се справят много добре. Ако вие лично искате да я разрушите, можете да продължавате да удряте политическата система. Това, впрочем, е част от хибридната война, нали? Вие го знаете, но и ние го знаем.

Ако българите попитат какво смята да прави ГЕРБ, ГЕРБ прави следното. ГЕРБ се готви за избори. ГЕРБ се подготвя отново да поеме управлението на страната. И ГЕРБ се подготвя да прави реформи. Да осъществи промяната, която тези тук ви излъгаха, че ще извършат, а се оказа, че са дошли само за да откраднат каквото могат и да си тръгнат. Ние, за разлика от тях нямаме друга родина и не сме се клели в чужди държави. Ние ще довършим образователната реформа, ние ще довършим здравната реформа, ние ще реформираме пенсионната и социалните системи. Ние сме тези, които ще направят съдебната реформа и тя ще е такава, че никой няма да може да бъде вкарван в арест и държан там, без съд и присъда. Ние ще гарантираме справедливост, защото сме платили цената на безправието. Отсега предупреждаваме, че ще изчегъртаме посредниците, комисионерите и мародерите, колкото и платени протести срещу нас да организират и каквито и манипулации и фалшификати да измислят. И не на последно място – ще довършим всички магистрали, защото българите така искат, защото така трябва и защото само ние можем.

Дотогава ще сме тук, за да не позволим на шайката да разруши страната ни, а след това ще вложим цялата енергия и експертиза, за да я изправим отново!

Христос воскресе!

България ще възкръсне и след Вашето управление!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Съдбовна новина за участието на България във Войната! Пада ли правителството?
Next: Правителството взе тежкото решение за Украйна, но Петков лично съобщи какво ни очаква

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.